Брутално

58.

Късно следобед същата сряда Ник седеше в заседателната стая в секретната квартира и гледаше четири имена и адресите, написани на жълтия лист на бележника му — четирима мъже, които бяха излетели от Лексингтън, с адреси или самоличности, смятани за подозрителни от армията агенти, спешно вкарана в действие от Кол. Ник гледаше имената, гледаше и ръцете си на масата до жълтия бележник. Ръцете му трепереха.

„Почини си, мисли за нещо друго, започни отново освежен. Мисли за добрите времена.“ Ник си спомни жена си — как го караше да се смее, калейдоскоп от върволица обикновени дни, замръзнал образ на самия него, току-що завърнал се от поредното местопрестъпление, където беше командвал той, до нейното болнично легло, безпомощно седящ часове наред, докато ракът я поглъщаше. Двамата заедно бяха решавали кръстословици, ребуси и…

„Първият, който умря, беше Крис“…

Четирите имена го гледаха от жълтия лист.

Кол, Сали и другите агенти разговаряха по телефона, проучваха доклади. Моливът на Ник бясно започна да драска по листа.

— Той използва името Лий Лоудъс! — извика Ник.

— Какво? — попита Кол.

Стаята потъна в тишина.

— Лий Лоудъс е човек без описание с пощенска кутия в Чикаго вместо адрес, който вчера е хванал самолет от Лексингтън за Балтимор! — отвърна детективът. — Той е Кърт Ванс!

— Как…

— Лоудъс е анаграма на „Осуалд“ — Лий Харви Осуалд.

Кол зяпна партньора си.

— Повярвай ми — каза Ник. — Сигурен съм.

— Не може да е вярно — отвърна Кол. — Покрили сме и двете вашингтонски летища.

— Той го е предполагал. Но от Балтимор може да вземе влак, автобус, да наеме кола… по дяволите, може едва ли не да стигне пеш.

— Телефонираха от Петия етаж — рече Кол. — Не разполагаме с повече хора. Всички са на двойно дежурство, включили сме и Агенцията за контрол на наркотиците, маршалите… — Кол се замисли, премигна и попита: — Лий Харви Осуалд?

Ник разтри пулсиращото си чело.

— Нашето момче не просто бяга от нас. Той ни надиграва. Присмива ни се. За него това е… триумфален шедьовър. И е влязъл в смъртоносната си зона.

— Как така никой в Кентъки не го е забелязал?

— Не знам — отвърна Ник. — Фарън ще ни позволи ли да го затворим?

— Странно е, че точно ти го предлагаш. Вчера той ми каза, че никой повече няма да го пъхне в затвора, най-малко някакъв гадняр, който иска да го убие, или предател, който иска да го спре.

— И все още нямаме никаква представа кой може да е това — продължи Кол. — Нито пък кого се предполага, че Ванс трябва да убие после, както пише в имейла.

— Може да е поредната заблуда, за да ни отклонят — рече Ник.

Инспекторът поклати глава.

— Никой не е знаел, че ще засечем имейла.

— Чикагската полиция ни прати записите на убитата проститутка — каза Ник. — Кърт Ванс я е избрал. Навярно можем да разберем защо…