Прозрение
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–211–2
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Прозрение». Краткое содержание книги:
Свят на мистицизъм, машинации и убийства. В него могъщите и влиятелните са готови на всичко, за да защитят своето господство. В него бунтът се заражда в най-тъмните улички и мрачни алеи. В него този, който има властта да убива, има и силата да променя света.
Какво ти остава да постигнеш, когато си спечелил всичките си битки и си победил враговете си?
За да получи отговорите на най-важните въпроси, Ецио тръгва по стъпките на Алтаир — Върховния учител асасин. Следвайки неговия път, той попада в Константинопол, сърцето на Османската империя, където нарастващата армия на тамплиерите заплашва да дестабилизира региона. За Ецио е настъпил моментът за решаваща битка…
— Данте е бил поет. Поезията не те лишава автоматично от мъжественост, Клаудия. Лодовико е само на трийсет и осем, има добри контакти и преди всичко е верен на Кредото.
Клаудия го изгледа намусено.
— Все едно да избереш Кастилиони — измърмори тя. — Той е и любител актьор!
— Решението ми е взето — отсече твърдо Ецио. — Но съветът на асасините трябва да го одобри.
Тя мълча дълго, после се усмихна и каза:
— Вярно е, че се нуждаеш от почивка, Ецио. Навярно всички се нуждаем. Но какво планираш?
— Не съм сигурен. Искам да покажа Флоренция на София.
По лицето на сестра му се изписа тъга.
— Там не е останало много от семейство Аудиторе. Анета е починала.
— Анета? Кога?
— Преди две години. Не ти ли писах?
— Не.
И двамата замълчаха, спомнили си старата икономка, която им остана вярна и помогна да ги спасят, когато преди трийсет години тамплиерите унищожиха семейството и дома им.
— Въпреки това ще я заведа там.
— И какво ще правиш? Там ли ще се установиш?
— Сестро, наистина не знам. Но си мислех… Ако успея да намеря подходящо място…
— Какво?
— Бих произвеждал вино.
— Не разбираш нищо от лозарство!
— Ще се науча.
— Ти в лозе! Ецио реже гроздови чепки!
— Поне знам как да използвам нож.
Тя го изгледа презрително.
— Брунело ди Аудиторе, предполагам! И какво друго? Между реколтите, имам предвид.
— Мислех да опитам да пиша.
Клаудия изглеждаше така, сякаш всеки момент ще експлоадира.
82
По-късно Клаудия заобича гостуванията в имението сред хълмовете над Флоренция, което Ецио и София откриха почти разрушено, но купиха и със средствата от продажбата на книжарницата в Константинопол и спестяванията на Ецио възстановиха. За две години превърнаха мястото в скромно, но носещо прилични доходи лозе.
Ецио стана мускулест и смугъл, носеше работни дрехи през деня. София го гълчеше, че ръцете му загрубяват от работата в лозята и не стават за любов. Но това не им попречи да се сдобият с Флавия през май 1513 година и с Марчело дванайсет месеца по-късно, през октомври.
Клаудия обожаваше племенницата и племенника си повече, отколкото смяташе, че е възможно. Гледаше обаче, предвид двайсетгодишната разлика във възрастта им, да не се превръща в нещо като псевдосвекърва на София. Не се намесваше и се стремеше да посещава имението на семейство Аудиторе край Фиезоле по-рядко, отколкото й се искаше. Освен това в Рим имаше нов съпруг, за когото да се грижи.
Ецио обаче ги обичаше още по-силно от Клаудия. В тях и в София той най-сетне откри смисъла, който беше търсил цял живот.
83
Превратности в политиката бяха изпратили за кратко Макиавели в затвора, но след рухването на реакционния режим той бе поел отново юздите на живота си във Флоренция и често посещаваше Вила Аудиторе. Ецио го очакваше с нетърпение, макар да не понасяше язвителните му забележки относно несполучливите си опити да пише мемоари, Реколтата през 1518 година не беше добра, а той се разболя от някаква инфекция на белите дробове, която се проточи, без да й обръща внимание, през цялата зима.
Една ранна привечер в началото на пролетта Ецио седеше сам пред камината в дневната. Чаша от собственото му червено вино стоеше до него. Държеше перото и за кой ли път се опитваше да подхване върху празния лист Шестнайсета глава. Откри обаче, че спомените са далеч по-безинтересни от действителността, и не след дълго — както обикновено — побутна пергамента нетърпеливо настрани. Протегна ръка към виното, но го разтърси пристъп на болезнена кашлица и чашата падна с трясък, разливайки виното върху плота от маслиново дърво на писалището, но не се счупи. Той стана да я улови, когато се затъркаля към ръба на масата, и я вдигна. София влезе, привлечена от шума.
— Добре ли си, amore55?
— Няма нищо. Съжалявам за бъркотията. Дай ми кърпа.
— Забрави кърпата. Трябва да си починеш.
Ецио се подпря на стола, а София го побутна нежно да седне. После вдигна бутилката без етикет с малка салфетка, увита около гърлото й, и той гузно попита:
— Пристигна ли Николо?
— Зад мен е — отвърна тя и добави сухо: — Ще ти донеса друга бутилка. Виждам, че тази е почти празна.
55
Любов; любими (ит.). — Б.ред.