Кралят-воин

Тенедос трябваше да е на няколко левги от другата страна. Надявах се, че ще мога да изпратя куриери през фронтовите му линии до Никиас, за да съобщя на Барту и Скопас да изпратят Трерис на юг, за да се свърже с мен.

Яздех в челото на колоната, наслаждавах се на чистия прохладен въздух и си бъбрех с Кимея и Ласлейг.

— Е? След като всичко това свърши, след като победим и се покрием с лаври, след това какво? Ще се върнем по именията си, за да ги възстановим със златото и почетните дарове, с които ще ни удостои властта?

Той поклати глава.

— Едва ли ще мога да се вместя отново в селската тъпотия.

— Че защо? Точно това се каня да направя.

Ласлейг ме изгледа невярващо.

— Ще се връщам в имението ни само понякога. Може да си купя къща в Никиас, за по-удобно.

— Удобно?

— Мисля, че след като победим, за мен ще се намери място във властта.

— В какво качество? — попитах го развеселено. — Като инспектор на Палавата гвардия?

— Шегувате се, сър. Аз съм от тези, които се пазят непорочни, докато не се оженят — отвърна той, сериозен както винаги. — Бих искал да помогна за възстановяването на монархията.

Двамата с Кимея го погледнахме доста изненадано.

— Защо не? — побърза да се защити той. — Този Велик съвет не е нещо по-добро от Властта на Десетимата, за която ми е разправял баща ми. Какво друго можем да имаме освен крал?

— Съветът е такъв, какъвто го направиш — заяви спокойно Кимея. — Ако е съставен от представители на народа… на всички хора, не само от благородното съсловие, то тогава държавата ни ще бъде съвсем друга.

— Да бе — отвърна пренебрежително Ласлейг. — Друга ще е, как не.

Кимея го изгледа хладно, задържа нарочно коня си и подхвана небрежен разговор със Синаит.

— Ще ти дам един малък съвет — казах му. — Не е много разумно да превръщаш магьосница във враг. Дори да е на наша страна… засега.

Ласлейг понечи да ми отвърне, но спря.

— Съжалявам, сър. Прав сте.

— Кажи сега за тази монархия — бях леко заинтригуван, а и в приказка милите под копитата на Бързогон щяха да се точат по-незабележимо. — Последният крал е умрял преди повече от двеста години, а синът му — скоро след това. Разглеждал съм архивите преди време. Не съществува дори претендент за трона. Кой ще стане крал тогава? Или кралица?

— Според мен трябва да има някакво национално допитване… по дяволите, не това е точната дума — каза Ласлейг. — Нещо като подбиране, само че не знам кои ще са съдиите. След като се подберат възможните кандидати, благородници, разбира се, тогава страната да си избира своя крал. Тук магьосницата Кимея е права — защо хората да нямат глас в това кой да ги управлява, поне отначало? Може и вие да станете, сър.

— Не може — отвърнах равнодушно. — Имам да садя манго и кокосови орехи.

Отговори ми сумтене и отначало помислих, че е конят му.