Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Да. Най-вероятно. Често се е случвало Църквата да унищожава нещо, ако не се вписва в догмата й. Спомнете си например какво е станало с кодексите на маите, този огромен източник на древни знания. Църквата ги обявила за работа на дявола и всички с изключение на няколко били изгорени.
Сейчан усети противоречието и пристъпи към тях.
— Тогава защо просто не са унищожили саркофага? Защо им е било да си правят труда да заличават знаците?
— Ако това е гроб, може би от уважение към погребания — отвърна Уолас. — По онова време Църквата е била доста суеверна. Може да не са искали да оскверняват костите.
— Или защото съдържащото се вътре е било ценно за тях — изказа своята интерпретация Грей.
— Например ключът на Страшния съд — обади се Рейчъл.
Сейчан се направи, че не я чува.
Грей се наведе, огледа капака и го опипа.
— Като че ли навремето е бил запечатан с восък. — Вдигна ръка и изчисти пръстите си. — Но някой е счупил печата.
— Трябва да е бил отец Джовани — каза Рейчъл. — Вижте тук. — Отиде до стария кръст и посочи стените от двете му страни.
Върху тях нечия съвременна ръка бе изписала с въглен чертежи и изчисления. Изглежда, отец Джовани бе измерил всички дължини на кръста. Освен това бе начертал около него идеален кръг. Други неразбираеми линии се пресичаха една друга. За Сейчан всичко това изглеждаше мистериозно.
„Какво е правил Марко тук?“
Грей огледа кръста. Сейчан почти виждаше как работи умът му. Ако някой можеше да намери ключа, това бе именно той.
Накрая Грей се обърна. Сейчан подозираше, че част от ума му продължава да работи върху загадката на кръста, но той посочи саркофага.
— Ако Марко е счупил печата, да видим какво е открил.
13:03
Нужни бяха дружните усилия на всички, за да отместят капака.
„Как е успял да се справи отец Джовани самичък? — запита се Грей, докато търсеше опора за краката си и буташе. — Помагал ли му е някой? Или е домъкнал някакви инструменти?“
Така или иначе, грубата сила свърши работа. Със стържене на камък върху камък отместиха капака, но без да го свалят от саркофага.
Грей светна с фенерчето. Вътрешността наистина беше издялана от един блок син камък. Очакваше да намери разпадащи се кости, но макар да имаше място за тяло, саркофагът бе празен.
С изключение на едно нещо.
В центъра лежеше голяма книга с дебела кожена подвързия. Беше широка около тридесет сантиметра, горе-долу толкова дебела и дълга шейсет. Изглеждаше идеално запазена. Най-вероятно не бе докосвана, откакто саркофагът е бил затворен и запечатан.
Грей посегна към нея.
— Внимавай — с приглушен глас го спря Уолас. — Не бива да я повреждаш. Трябваше да вземем ръкавици.
Грей се поколеба. Ясно личеше колко древен е томът.
Въпреки предупрежденията си Уолас махна нетърпеливо с ръка.
— Хайде, какво чакаш?
Грей преглътна и предпазливо докосна книгата с два пръста. Отец Джовани със сигурност я беше отварял поне веднъж. Повдигна тежката корица, но тя не поиска да се отвори — конците, вероятно изработени от сухожилия, отдавна бяха изсъхнали.
— Внимателно — обади се Уолас.
Грей повдигна корицата и я подпря на стената на саркофага. Първата страница бе празна, но достатъчно прозрачна, за да се видят ярките цветове под нея.
Уолас се наведе още по-ниско.
— Мили Боже…
Професорът се пресегна и обърна първата страница.
— От телешка кожа е — каза той, когато докосна пергамента. Очите му се разшириха още повече, когато откри какво има отдолу.
Мастилото на следващата страница блестеше като разтопени скъпоценни камъни под светлината на фенерчетата. Тъмночервените, златистожълти и пурпурни цветове бяха толкова богати, че изглеждаха влажни. Илюстрациите бяха изпълнени до най-малката подробност и представляваха стилизирани човешки фигури, оплетени на възли и образуващи сложни спирали и шарки. В средата на първата страница, поддържан от пищните орнаменти, седеше брадат мъж на златен трон и с корона на главата.
Несъмнено изобразяваше Христос.
— Илюстриран ръкопис — промълви Рейчъл, захласната от прелестта му.
Уолас обърна още няколко страници.
— Библия е.
Пръстът му увисна над отчетливите редове сбит латински текст. Калиграфията беше сложна, главните букви бяха украсени с причудливи образи. Полетата на страниците също бяха изпълнени с всевъзможни митични животни, крилати херувимчета и безброй плетеници.