Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
И той се задвижи!
Докато въртеше колелото, погледът му се премести към изчисленията върху стената. Кръстът криеше следата към ключа, но за да го откриеш, трябва да знаеш правилния код. Колелото явно играеше ролята на секретна брава, защитаваща някаква скрита камера, където някога се е намирал ключът.
Ако се съдеше по изчисленията на стената, Марко беше работил върху правилната последователност и се бе опитвал да разбере числата на комбинацията.
За съжаление Грей със закъснение осъзна нещо.
Че имаш право само на един опит.
И той сбърка.
Силен трясък разтърси земята под краката му. Подът внезапно пропадна. Грей се вкопчи в кръста. Погледна през рамо и видя как задната половина от помещението се издига. Целият под се накланяше, като единственият изход се намираше в горната част.
Останалите с писъци се хвърлиха да намерят опора.
Каменният капак на саркофага падна, плъзна се по пода и полетя в зейналата пропаст под краката на Грей. Фенерчето му вече бе паднало долу. Лъчът му освети дъно, покрито със зловещо щръкнали бронзови шипове.
Капакът се стовари върху тях и се пръсна на парчета.
Зад Грей подът продължаваше да се накланя почти вертикално, за да изсипе всички долу.
Уолас и Рейчъл бяха успели да застанат зад саркофага и да намерят опора. Самият саркофаг си оставаше на мястото, явно беше закрепен здраво за пода. Сейчан не успя да стигне навреме до него и се плъзна към ямата.
Рейчъл се хвърли напред, улови я за якето и я издърпа. Сейчан успя да се хване за ръба на саркофага.
Рейчъл продължаваше да я държи. В този ужасен момент двете зависеха една от друга за живота си.
Подът стана вертикален и Сейчан увисна като Грей.
Но никой не държеше него.
Пръстите му се изхлузиха и той полетя към шиповете.
22.
13 октомври, 13:13
Свалбард, Норвегия
Бойната глава се взриви точно навреме.
Дори зад прикритието на две стоманени врати и дебелата скала Пейнтър имаше чувството, че някакъв великан е поставил ръце върху ушите му и се мъчи да му спука черепа. И въпреки това чу как въздушните шлюзове на другите две хранилища експлодират. Ако можеше да се съди по тътена, същият гигант беше стъпкал помещенията и ги бе смачкал като празни бирени кутии.
Присвит зад въздушния шлюз, Пейнтър чу как външната врата поддаде и се блъсна с оглушителен трясък във вътрешната. Тя обаче издържа. Свръхналягането на въздушния шлюз се оказа достатъчно, за да задържи ударната вълна.
Пейнтър докосна с облекчение стоманената врата. Повърхността й бе топла, нагрята от вторичния огън на термобаричната бомба.
Светлините бяха изгаснали от взрива, но групата бе подготвена за това. Раздадените фенерчета светнаха в помещението като свещи в тъмното.
— Успяхме — обади се сенатор Горман до него.
Гласът му звучеше тънко в измъчените уши на Пейнтър. Останалите започнаха да се надигат от пода. Сред събралите се гости и работници се чуваха възгласи на облекчение, дори нервен смях.
Пейнтър мразеше да носи лоши новини, но нямаха време за фалшиви надежди.
Стана и вдигна ръка.
— Тихо! — извика и привлече вниманието на всички. — Все още не сме излезли оттук! Все още не знаем дали експлозията е била достатъчна да разбие стената от лед пред входа на бункера. Ако още сме в капан, спасяването може да отнеме дни.
Пейнтър посочи инженера от поддръжката за потвърждение. Човекът живееше тук. Познаваше терена и ресурсите на архипелага.
— Може да отнеме повече от седмица — каза той. — И то при положение, че пътят е все още проходим.
Това беше съмнително предвид ракетната атака, която Пейнтър бе чул. Но той предпочете да премълчи. Положението и без това не беше розово. Пък и имаше още неща за съобщаване.
Пейнтър посочи вратата.
— Огнената буря е изгорила по-голямата част от наличния кислород и въздухът навън е отровен. Дори изходът да е отворен, тук сме на по-ниско ниво и въздухът все още не става за дишане. В момента се намираме в единственото безопасно място. Но ще можем да издържим тук само два дни, най-много три.
Инженерът го погледна така, сякаш се канеше да съкрати предположението му, но Пейнтър наблегна на думите си, като постави ръка на рамото му. Освен това не каза на групата истинската причина за това бързане.