Ключът на страшния съд

Като предпазна мярка беше блокирал вратата с един камък. Сейчан оцени решението му по достойнство. Тя също предпочиташе да има открит път за отстъпление в случай на неприятни изненади.

Уолас насочи лъча на фенерчето, си в коридора.

— Средновековните монаси са правели скрити врати и тайни стаи в манастирите си. Абатствата били пълни с проходи като този. Това бил един от начините да се крият от мародери. Освен това тунелите им давали възможност да шпионират гостите си. През онези трудни времена знанието се е оказвало не по-малка защита от доспехите.

— Да видим тогава какво са криели тукашните монаси — рече Грей и тръгна напред.

Останалите го последваха. Сейчан вървеше последна.

Коридорът се спускаше стръмно, но краят му не беше далеч. Тунелът свършваше в куполно помещение. Други изходи нямаше.

— Би трябвало да сме точно под останките на кулата — каза Грей.

Уолас прокара длан по стената.

— Няма следи от длето или други инструменти. Това е естествена кухина.

Погледът на професора обаче си остана прикован към средата на камерата. В центъра й имаше масивен саркофаг. Беше висок до кръста и беше изработен от един каменен блок.

Зад него, до отсрещната стена, се издигаше келтски кръст.

Докато другите пристъпваха към саркофага, Сейчан огледа кръста. Не беше богато украсен като другите в манастирското гробище. Този бе гол и по-грубо оформен, поради което изглеждаше по-древен. Единствената украса бяха няколкото релефни спирали и кръглият елемент, който бе разделен на малки блокчета.

Останалите бяха насочили вниманието си към каменния ковчег и не обръщаха внимание на кръста. Стените му бяха неукрасени, капакът все още стоеше на мястото си.

— Възможно ли е това да е вечният дом на лорд Нюбъро? — попита Рейчъл.

Уолас прокара длан по грубата повърхност на капака.

— Прекалено е стар. Ако Нюбъро е някъде тук, по-скоро е погребан в някоя от запечатаните ниши. Този гроб е на някой друг. Освен това саркофагът е изработен от син пясъчник, от който са и неолитните изправени камъни. Явно е добит някъде другаде и после е докаран на острова. Много сериозно начинание. Аз лично предполагам, че това е гробът на някой от древните строители на кръговете, най-вероятно от кралско потекло.

— Като фоморианската кралица ли? — попита Рейчъл.

— Да, като нашата черна богиня — отвърна Уолас, но внезапно се намръщи и се наведе. Лъчът на фенерчето му освети косо стената на саркофага. Той прокара пръсти по камъка.

— Изглежда, някога тук е имало изображение. Някаква украса, може би дори надпис. Но някой го е заличил почти напълно.

Намръщи се още повече на това оскверняване.

— Ако саркофагът е от епохата на неолита, това сигурно е работа на монасите — каза Грей.