Под напрежение

Уин не беше кой знае какъв спец по компютрите, но и скромните му умения бяха напълно достатъчни. Пък и беше приложил известна убедителност, за да си осигури съдействието на охранителя. Първо провери пътническите списъци. Прегледа и останалите файлове, по които Крисп бе работил. Крисп беше печен. В никакъв случай нямаше да остави улики, които да издържат в съда, но пък и на Уин сега не му беше до съдилища.

След като приключи, се захвана с телефона. Първото от трите му обаждания беше до пилота му.

— Готов ли си?

— Да — отвърна пилотът.

— Излитай. Ще ти дам сигнал кога можеш да кацнеш.

Второто обаждане беше до Есперанца.

— Някакви новини за господин Болитар?

Ал Болитар открай време настояваше Уин да му вика Ал. Но Уин просто не можеше да си пречупи езика.

— Току-що го вкараха по спешност в операционната — докладва Есперанца. — Прогнозата никак не е добра.

Третото обаждане на Уин беше до един федерален затвор, в Луисбърг, щата Пенсилвания.

И чак след като приключи, се облегна назад и се заслуша в разговора на Майрън с Лекс Райдър. Обмисли предстоящите си ходове, но вариантите за избор бяха сведени до минимум. Този път бяха отишли твърде далеч. Стигнали бяха до ръба, а пътят за отстъпление беше само един.

През пращенето на радиостанцията на охранителя се чу глас:

— Били?

Гласът беше на Крисп.

Уин се засмя. Това означаваше, че Крисп е някъде наблизо. И че до последната схватка остават само броени минути. Още в затвора Франк Ейк му беше предсказал, че нещата ще стигнат дотам. И Уин на шега му беше обещал да я запише на видео, но явно щеше да се наложи Франк да се задоволи със словесно описание.

Уин поднесе радиостанцията към бодигарда. Онзи взе да стене. Уин разбра. Извади пистолета си и го опря в челото му. Преиграваше всъщност. Онзи бе направил опит да е корав. Но не бе изтраял дълго.

— Предполагам, че с Крисп си имате тайна дума, с която да му съобщиш, че имаш нужда от помощ — рече Уин. — Да я използваш, е все едно да ме молиш да дръпна спусъка. Ясно ли е?

Охранителят кимна, готов да сътрудничи. Уин допря радиото до ухото му и натисна бутона за говор.

— Били слуша — каза охранителят.

— Как е положението?

— Всичко е спокойно.

— Приключи ли с проблема преди малко?

— Да. Нали ти казах? Бяха близнаците. Избягаха, като ме видяха да излизам.

— Имам потвърждение и от друг източник, че са си заминали с колата — каза Крисп. — Какво прави гостът ни?

— Още е горе. Работи върху новата си песен.

— Чудесно — рече Крисп. — След малко ще съм в къщата. Били?

— Слушам.

— Не е нужно да му съобщаваш, че ще дойда.