Под напрежение

— Е, и? Голяма работа! Аз изцяло се бях посветил на музиката. Нищо друго. А че светът ме смята за втора цигулка, ами… от това само светът губи.

Майрън беше до голяма степен съгласен.

— Аз знаех как в действителност стоят нещата — продължи Лекс. — И това ми беше напълно достатъчно. А пък и ние наистина представлявахме реална рок група. Без Гейбриъл бях за никъде. Не смяташ ли, че красотата също е посвоему талант? Забележи каква роля отреждат модните дизайнери на манекенките. Да не би красивият модел да не играе своя роля? Или как големите фирми назначават все привлекателни хора за свои говорители. Нима те не са участници в процеса? Тъкмо такава бе и ролята на Гейбриъл Уайър в „Хорс Пауър“. Доказателствата са налице. Чуй соловите ми записи отпреди „Хорс Пауър“. Музиката пак си е добра. Но никой не й обръщаше внимание. Помниш ли „Мили Ванили“?

Майрън ги помнеше: двама мъже модели, Роб и Фаб, които изпълняваха на плейбек чужда музика, което не им пречеше да имат поредица от хитове, та дори и да спечелят наградата „Грами“ за най-добри нови изпълнители.

— Помниш ли как светът изведнъж ги намрази, когато се разчу истината?

— Масово ги охулиха — кимна Майрън.

— Точно така. Дори плочите им гориха публично. А защо? Нима музиката не си оставаше същата?

— Оставаше си.

— Знаеш ли защо всъщност феновете така се нахвърлиха върху ония двамата? — наклони се заговорнически Лекс към него.

А Майрън завъртя глава колкото да не му позволи да млъкне.

— Защото ония красавци им изтъкнаха истината: ние сме некадърници. И музиката на „Мили Ванили“ беше бездарна, но пък им донесе „Грами“! Хората ги слушаха единствено заради това, че Роб и Фаб бяха красавци и нашумели. Така че скандалът не само срина фасадата, ами вдигна и огледало пред лицето на всеки фен, да се види що за глупак е бил. Много неща сме склонни да прощаваме. Но не и когато някой ни разкрие колко тъпи сме всъщност. И това е факт, колкото и неприятно да ни е да го признаем. Гейбриъл Уайър може и да имаше дълбокомислен вид на умник, но изобщо не беше такъв. Хората смятаха, че не дава интервюта, понеже се смята за много важен — а той ги избягваше единствено поради това, че беше смотан. През цялото това време усещах, че ми се подиграват. И донякъде ме болеше — все пак и аз съм човек — но най-вече разбирах, че друг начин няма. След като бях създал Гейбриъл Уайър, да го унищожа означаваше да сложа край и на себе си.

Майрън изчака да смели информацията.

— Това значи си имал предвид преди малко, когато се питаше дали Сузи се е влюбила в теб или в музиката ти. И че си бил в ролята на Сирано.

— Да.

— Едно обаче не разбирам. Като казваш, че Гейбриъл Уайър е мъртъв…

— Казвам го в най-буквалния смисъл. Беше убит. Предполагам, че Крисп го уби.