Да обичаш Порода
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да обичаш Порода». Краткое содержание книги:
За да бъде опазена жива, Хармъни е прикрепена към шериф Ланс Джейкъбс, който се опитва да усмири свирепата й същност, защитавайки нежната жена, която копнее да притежава и която се оказва неговата половинка.
Но на пътя им застава опасен враг, заплашващ да ги раздели завинаги…
— От къде знаеш? — Тя докосна скритото устройство.
— Не, не мога да чувам гласа ти или да следя действията ти. — Усмивката му не бе особено развеселена. — Скъпа, в Убежището имам и други източници. Знаех какво иска Джонас. Доста бях любопитен до къде ще стигне, за да го получи. Макар че винаги съм знаел, че мога да ти имам доверие.
Тя вкопчи пръсти в якето си и погледна нещастно към него.
— Знаел си през цялото време. — Тя поклати глава, осъзнавайки това. — Защо не ми каза?
Той присви широките си рамене.
— Какъв е смисъла? Беше достатъчно объркана. Чифтосване, влюбване, изправянето пред опасността, в която поставяш мъжа си. Искам да си щастлива, Хармъни. — Усмивката му бе мрачна. — Бих предпочел да се беше влюбила в мен. Но щастието ти е това, което е от най-голямо значение.
Тя бе имала приятели. Мъж, който се грижеше за нея; просто не можеше да приеме, че той я обича. Дейн и Райън бяха рискували живота си за нея повече пъти, отколкото можеше да преброи на двете си ръце. Но тя никога не бе осъзнала, дори по-лошо, никога не бе искала това, което й бяха предлагали.
— Съжалявам. — Тя срещна погледа му, изпълнена със съжаление. — Заслужаваш повече, дори и за приятел.
— Не, скъпа, ти заслужаваш повече. — Той поклати глава заради думите й. — Ти беше като ранена лъвица, бореща се за оцеляването си. Аз просто ти помогнах, когато можех. Нищо повече.
— Грешиш — прошепна тя. — Направи много повече.
Тя се изправи на крака, знаейки, че вече няма време. В мига, в който Джонас научи, че е излязла, щеше да започне да търси Дейн.
— Джонас мисли, че ти си Първия Лъв и е решен да те залови — каза му тя. — Внимавай с него, Дейн. Дори в лабораториите Джонас имаше плашещия навик винаги да получава това, което иска. Сега е станал още по-силен и по-решителен.
Дейн се ухили.
— Аз не съм Първият Лъв, Харм. Но ако някога го срещна, ще се постарая да му предам съобщението.
Той се изправи, погледна надолу към нея, а смарагдовите му очи блеснаха дори и в тъмнината.
— Ти си порода — прошепна тя. — Мисля, че винаги съм…
Той сложи пръст на устните й.
— Върви в мир, малка лъвице. А ако имаш нужда от мен… — Ръката му се плъзна по малката издутина на тила й. — Винаги ще бъда наблизо.
Тя го гледаше как се обръща и тръгва към автомобила, паркиран на края на ливадата.
— Прати поздрави от мен на Джонас — извика той през рамо, докато изчезваше в сенките. — Кажи му, че пак ще се срещнем.
Последното прозвуча като предупреждение.
Хармъни побърза да се върне в болничната стая на Ланс, промъквайки се покрай сестрите, които го наблюдаваха и шмугвайки се в сенките на стаята, също като предишната нощ. Всеки път щом я заловяха, я караха да напусне. И всеки път, тя се връщаше.
Пердетата на широкия прозорец, гледащ към стаята на сестрите, все още бяха затворени плътно, позволявайки й да седне на стола до леглото.
Хармъни докосна с пръсти неговите, напълно наясно с жичките и тръбичките, водещи от тялото му към машините до леглото. Имаше нужда да го усети. Нужда да почувства топлината му и да сподели с него своята.
Тя сведе глава в края на матрака и въздъхна дълбоко. Не можеше да повярва, че той все още е жив. Дишаше. Хирурзите бяха сигурни, че ще се оправи, без да има сериозни последствия. Това чудо все още имаше силата да отслабя коленете й и да изпълва очите й със сълзи.
— Хармъни… — Крехкият звук я накара да изправи рязко глава и да погледне към него.
Очите му бяха отворени, тъмносиният им цвят бе чист и блестящ, докато гледаше към нея.
— Ланс. О, господи… Ланс. — Тя вдигна ръка и докосна веждата, бузата и устните му — Жаден ли си? Боли ли те…?
— Шшш… — издаде тихо звук той. Това успя да я успокои много повече, отколкото всичко до сега.
— Ще се оправиш… Лекарите…
— Шшш — прошепна той отново.
Тя се намръщи.
— Обичам те — прошепна той, а гласът му бе дрезгав и слаб.
Ръката му се помръдна и той се пресегна, за да помилва с пръсти корема й. Топлината му се разстла върху нея.
— Момче е.