Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
През това време воините от Специалните части се бяха оттеглили до колите. След тях тръгна и екипът придружители, без генерал Макнаб и ефрейтор Брадли, които чакаха от двете страни на генерала. Брадли последва генерала и сестрата на Кранц до лимузината.
Когато жената се качи, генерал Макнаб се отдръпна и направи място на ефрейтор Лестър Брадли.
— Госпожо — започна младежът. — Никога няма да забравя честта, че съм бил със сержант Кранц, когато загина. Приемете най-искрените ми съболезнования.
Когато сестрата на Кранц погледна младежкото лице и забеляза сълзите в очите му, тя загуби самообладание за пръв път.
— Благодаря ви — прошепна с горчивина тя и извърна лице.
Генерал Макнаб дръпна ефрейтор Брадли настрани и затвори вратата на лимузината. Автомобилът потегли бавно.
Офицерът, натоварен да следи изпълнението на погребалния ескорт — „наблюдателя“, чиято работа бе да остане край гроба до запълването му — видя, че „Зелените барети“ също са решили да останат до самия край.
Сержантът от „Зелените барети“ бе застанал свободно край предната част на ковчега. Отговорникът погледна съпругата на пенсионирания офицер, с която се бяха засичали на много други погребения, и двамата с поглед се разбраха да се върнат заедно до алеята, където чакаха автомобилите.
По средата на пътя лейтенантът се обърна към нея.
— Интересно се получи, нали? Беше съвсем различно от обикновено.
— Лейтенант — призна тя. — Двамата със съпруга ми прекарахме трийсет и три години на активна служба. Едно от първите неща, които научих за армията, бе, че войниците от Специалните части са колкото интересни, толкова и различни от останалите.
ДВЕ
Звено за организационен анализ
Департамент Вътрешна Сигурност, Комплекс „Небраска“
Вашингтон, Окръг Колумбия
17:45, 6 Август 2005
Майор X. Ричард Милър — младши, с разкопчано сако и разхлабена вратовръзка, бе седнал на бюрото на шефа на Звеното за организационен анализ, качил болния си крак върху отвореното чекмедже на резбованото бюро.
Върху бюрото бе поставена чаша с кехлибарено уиски и плик с лекарства, изписани от армейската болница „Уолтър Рийд“.
Отлично знаеше, че на всички болкоуспокояващи има предупреждение да не се смесват с алкохол, въпреки това той отново прочете инструкциите към лекарствата.
— Когато се съмняваш, направи и двете — рече на глас той.
Отвори капачето, извади две бели таблетки и ги лапна. След това посегна към чашата уиски, вдигна я и каза:
— Лека ти пръст, Сиймор. Vaya con Dios, приятелю.
Изпи половината на един дъх и остави чашата на бюрото.
Остана загледан в чашата, след това посегна отново и допи остатъка.
В мига, в който остави чашата върху зелената попивателна на бюрото, на единия от телефоните светна червена лампа. Той я погледна, зачуди се дали да се направи, че не я вижда, накрая протегна ръка.
— Милър слуша.
— Майоре, двама господа са дошли за среща с вас — обяви госпожа Агнес Форбисън.
— Моментът изобщо не е подходящ. За нещо важно ли става въпрос?
— Според мен трябва да се срещнете с тях.
— Трябват ми деветдесет секунди — отвърна Милър.
Той затвори, намръщи се от болка, вдигна крака от чекмеджето и много внимателно го пусна на пода. След това пъхна чашата и бутилката „Феймъс Граус“ в чекмеджето и го затвори.
Отново се намръщи от болка, когато се изви на една страна, за да натъпче лекарствата в джобовете си. Най-сетне затегна вратовръзката и закопча сакото.
Почти в същия момент на вратата се чу дискретно почукване.
— Влез!
Старши сержант Джон К. Дейвидсън и ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота влязоха в кабинета, спряха на около метър от бюрото и отдадоха чест.
— Добър вечер, господине! — излая Дейвидсън.
Милър — вероятно това бе рефлекс типично по павловски — отвърна на поздрава.
— Джон, денят беше кофти и не съм достатъчно пиян, за да ми е смешно. Какво си намислил?
— Господине, старши сержантът се явява като доброволец, освен че има и бойна задача.
— Какво?
— Господине, имам поръчение да доставя бележка от татенцето — заяви Дейвидсън.
Пристъпи половин крачка напред и постави на бюрото сгънат лист, след това отстъпи обратно и отново застана мирно.
Милър посегна към листа, забеляза, че е стандартна хартия, и зачете.