Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Изстрели не последваха.
Макс притича и близна Кастило по лицето.
Чарли усети как очите му се наливат със сълзи.
— Копеле грамадно — прошепна той. — И аз те обичам.
Изправи се и се приближи до двамата мъже.
Онзи, когато Макс бе захапал, лежеше по гръб, с отворена уста, вперил в тавана безжизнените си очи. Кастило не видя входни рани. Вторият продължаваше да седи облегнат на вратата. На челото му се виждаха две малки дупчици и трета до носа.
Сърцето на Кастило се сви и той усети как се вледенява.
„Мили боже, Ото!“
Хукна през хола към втората спалня за гости, постави ръка на бравата, след това открехна и скочи вътре, стиснал „Узито“ с две ръце. Отвън влизаше достатъчно светлина, за да види леглото. Притисна се към стената до вратата, напипа ключа за лампата и светна.
В първия момент тялото в леглото не помръдна — „Мама му стара, не с гарота, не и Ото!“ — ала след това Ото се изправи.
— Какво, по дяволите, става? — изръмжа Ото. — Ти какво правиш с този пищов?
— Ставай, Ото — нареди Кастило. — Имаме проблем.
— Проблем ли? Какъв проблем?
— Ставай, Ото — повтори Кастило, след това мина бързо през хола към входната врата.
Отпред бе паднал мъж — човек от охраната на „Тагес Цайтунг“ — проснат по гръб между вратата и стълбите. Пистолетът му лежеше на мокета.
Кастило хукна към него, забеляза оцъклените очи и посинялата кожа, след това стоманената гарота на врата.
Хвърли се обратно в апартамента, извади швейцарския армейски нож от куфара и се втурна обратно в коридора.
С огромно усилие освободи гаротата и си каза, че усилието му е било напразно.
„Този човек е мъртъв“.
Погледна го внимателно. Нямаше признаци на живот.
„Какво толкова?“
Притисна с всички сили корема на мъжа и усети как въздухът излиза от дробовете му. Въпреки това не дишаше.
Кастило си пое дълбоко дъх, наведе се над мъжа, стисна носа му и издиша в устата му.
Нямаше никаква реакция.
Кастило отново притисна корема му и отново усети как въздухът излиза. Усети някакъв тласък, нещо като кратко поемане на въздух. Последва нов, този път по-убедителен. И неочаквано, човекът си пое дъх.
Простена тихо.
„Сега вече нямам никаква представа какво да правя“.
Мъжът започна да се мята и стисна гърлото си.
— Просто дишай, нищо повече. Отпусни се и дишай — нареди Кастило.
Стори му се, че мъжът се опитва да каже нещо.
Чарли усети, че зад него има някой, и посегна към „Узито“.
— Ще повикам полиция и линейка — предложи тихо Ото Гьорнер.
— Никаква полиция. Никаква линейка — сряза го Кастило. — Викни Шандор Тор.
Гьорнер се канеше да каже нещо, но се разколеба.
— Мобилният е до леглото — обясни той и влезе в апартамента.
Мъжът от охраната се опита да стане.
Кастило го натисна на пода.
— Не мърдай — обясни той. — Повикахме помощ.
ЧЕТИРИ
Хотел „Данубиус Гелерт“
Ул. „Св. Гелерт“ №1
Будапеща, Унгария
01:50, 7 Август 2005
— С какво ги застреляхте? — попита Шандор Тор.
Беше приклекнал до втория, все още подпрян на рамката на вратата.
— С „Ругер“ .22 — отвърна Кастило.
— Или сте пълен глупак, или сте напълно уверен в уменията си на стрелец — отбеляза Тор. — Кое от двете?
— На нощното шкафче в стаята е — посочи Чарли.
Тор влезе в спалнята. Кастило го последва. Тор взе пистолета.
— „Ругер“ .22 със заглушител. Добре. Много са малко издателите, които знаят как се използва оръжие, а дори да знаят, не са толкова точни.
— Ако това беше въпрос, хич не чакай отговор.
Още един едър унгарец на средна възраст влезе в спалнята. Носеше десетлитрова туба бензин. Кастило забеляза, че е с гумени ръкавици.
— Още двама чакат на стълбите — заяви едрият унгарец.
Тор кимна.
— Това говори ли ви нещо, господин Госингер? — попита Тор.
— План В — отвърна Кастило. — Ако не успеят да пипнат господин Кочиан — план А — или ако нещо се обърка и се наложи да го убият — план Б — са щели да опожарят апартамента с надеждата да унищожат събраната от господин Кочиан информация.
— Значи според вас са мислели, че хер Кочиан е тук, така ли?
— В противен случай щяха да отидат в частна болница „Телки“. Според мен са наблюдавали апартамента, видели са, че свети, и са решили, че е тук. Може да са видели Макс на балкона. След като не излезе на обичайната си среднощна разходка, са решили да го напипат тук.