Ловците

— А на теб защо ти е необходимо оръжие?

Кастило не отговори. След десет секунди, които му се сториха безкрайни, посланик Монтвейл нареди раздразнено:

— Дай да го чуя.

— Това чудо има ли микрофон? — обърна се Кастило към Франклин.

— Копчето е на стената — отвърна Франклин, направи крачка и натисна нужното копче.

— Натаниъл Франклин слуша, господине — заяви той.

— Ти знаеш ли кой съм? — попита Монтвейл.

— Да, господине. Говорихме одеве. Вие сте посланик Монтвейл, директор…

— „Да, господине“, щеше да е напълно достатъчно — прекъсна го Монтвейл. — Има два начина да разрешим въпроса с искането на подполковник Кастило. Можете да му дадете онова, което иска, а вторият вариант е да се обадя на директора на Централното разузнаване, а той да ти позвъни след няколко минути, за да ти нареди да дадеш на подполковника каквото му е необходимо. Кой от двата варианта предпочиташ?

— Нужно ми е единствено разрешение, господин посланик — отвърна Франклин.

— Много благодаря, господин Франклин. Беше ми приятно да си поговорим.

Кастило погледна Франклин, изчака го да излезе от тясната стаичка и затвори вратата след себе си.

— Елвис напусна сградата17, господин посланик — обади се отново той.

Тъкмо си каза, че е изтърсил голяма простотия, когато чу смеха на Монтвейл.

— Нали ти казах, Чарли, че ще ти бъда от полза. Ако трябваше да звъня на Джон Пауъл, той щеше да разпитва защо ти е нужно оръжие.

— Нали ви казах, че ще дойда в Будапеща, за да се опитам да измоля източника си да ме освободи от обещанието да не показвам на никого онова, което ми е дал. Когато пристигнах, се оказа, че е направен опит да бъде отвлечен. Искам да го опазя жив. Не мога да направя нищо без оръжие.

— Мислиш ли, че ще успееш да го опазиш?

— Вече успях да си осигуря помощ. Местна помощ.

— Колко време ще отнеме тази работа? Да накараш източника да те освободи — или да откаже да те освободи — от въпросното обещание?

— Няколко дни, предполагам.

— Искаш ли да наредя на господин Франклин да ти помогне за охраната на човека?

— Така само ще привлечем нежелано внимание. Въпреки това ви благодаря.

— Ако решиш нещо друго, веднага ми звънни.

— Слушам, господине. Ще ви позвъня, господине. Много ви благодаря.

— Разкажи ми за гърмящите куфарчета в Пенсилвания.

— Казах на майор Милър да ви разкаже всичко. Не ви ли каза?

— Май според него ядрено устройство, скрито в куфарче, е едно нищо.

— Господине, той си мисли, че това е в сферата на фантазиите. По същия начин е реагирал и шефът на отдел „Контратероризъм“ от полицейското управление във Филаделфия. Не че омаловажават заплахата.

— Ти обаче си изпратил хора да разнищят въпроса — предизвика го Монтвейл.