Аленият бряг
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #15
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-769
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Аленият бряг». Краткое содержание книги:
заплашителна история. Много по-страшна, отколкото специалният агент на
ФБР Алойшъс Ш. Л. Пендъргаст може да си представи. Пендъргаст заминава в
своето ретро „Порше“ за тихото крайбрежно градче Ексмут в Масачузетс
заедно със своята повереничка Констънс Грийн, за да разследва кражбата на
безценна колекция от вина в Нова Англия, собственост на известния скулптор
Пърсивал Лейк.
Ексцентричен като всеки човек на изкуството, той живее в стар морски фар –
най-старата сграда в околността северно от Салем… Но в мазето на фара,
където е била съхранявана колекцията, намират нещо много по-
обезпокоително: зад стелажите за бутилки има зазидана ниша, в която някога
е лежал окован човешки скелет…
Специален агент Алойшъс Пендъргаст – един от най-интересните и
завладяващи герои в съвременната криминална литература – се завръща в
спиращия дъха нов роман на Дъглас Престън и Линкълн Чайлд „Аленият бряг“.
Проктър кимна и я проследи с поглед как бърза обратно към кухнята, преди отново да насочи очи към фигурата в креслото с висока облегалка.
Бяха минали повече от две седмици, откакто Констънс се върна в замъка на „Ривърсайд Драйв“ 891. Беше дошла мрачна и мълчалива, сама, без агент Пендъргаст и без обяснение какво се е случило. На Проктър му бе отнело досега време, търпение, усилия и убеждаване, за да измъкне историята от нея. Дори сега тя не се връзваше и той не знаеше какво точно е станало. Знаеше обаче със сигурност, че в отсъствието на Пендъргаст огромната къща се промени, и то много. Както и самата Констънс.
Щом се върна от Ексмут. Констънс се заключи в стаята си за няколко дни и се хранеше с крайна неохота. Когато най-сетне се появи отново, изглеждаше различен човек. Проктър винаги я беше познавал като хладнокръвна, сдържана и самоуверена. Но в дните, които последваха, тя беше ту апатична, ту изведнъж пълна с безцелна енергия, обикаляше залите и коридорите, сякаш търсеше нещо. Изгуби интерес към развлеченията, които някога я бяха поглъщали изцяло: изследването на родословното дърво на фамилия Пендъргаст, антикварните проучвания, четенето и свиренето на клавесин. След няколко посещения на разтревожените, лейтенант Д’Агоста, капитан Лора Хейуърд и Марго Грийн тя бе отказала да се вижда с когото и да било. Освен това на Проктър му се струваше – не знаеше как другояче да го нарече – че Констънс е непрекъснато нащрек. Единствените мигове, когато показваше искрица от старото си аз, бяха щом звънне телефонът и когато Проктър носеше пощата от наетата пощенска кутия. Знаеше, че тя винаги, винаги се надяваше на думичка от Пендъргаст. Обаче такава нямаше.
Проктър се зае, доколкото може, сам да събере цялата информация за изчезването на своя работодател.
Издирването на тялото му беше продължило пет дни. Тъй като изчезналото лице беше федерален агент, бяха положени изключителни усилия. Катери на бреговата охрана претърсиха морето около Ексмут. Местни полицаи и войници от Националната гвардия изследваха бреговата ивица от границата на Ню Хемпшир до нос Ан за някакви следи от Пендъргаст, ако ще дори само парцалче от дрехите му. Водолази провериха грижливо скалите, където тялото му би могло да се закачи, а дъното беше обследвано със сонар. Но не намериха нищо. Официално случаят оставаше открит, но накрая работата по него спря. Макар данните да бяха неубедителни, общото мнение беше, че Пендъргаст, тежко ранен в борбата със създанието, се е борил с ужасното приливно течение и е изгубил сили от непрекъснатото блъскане на вълните и ниската водна температура от само десет градуса. Затова е бил отнесен в открито море и се с удавил.
Проктър се приближи и седна до Констънс. Тя го погледна за миг и го дари с почти незабележима усмивка. После втораченият й поглед се върна отново върху огъня. Трепкащите пламъци хвърляха дълбоки сенки върху виолетовите и очи и черната, късо подстригана коса.
След завръщането и Проктър се беше заел лично да се грижи за нея, защото знаеше, че такова би било желанието на неговия работодател. Обърканото й състояние предизвика у него неочаквано желание да я покровителства. Пълна ирония, защото при нормални обстоятелства Констънс беше последният човек, който би потърсил покровителство от някого.
Въпреки това, макар да не го казваше, тя изглежда се радваше на неговото внимание.
За пореден път той реши да я спаси от нея самата, да й помогне да се освободи дори само временно от чувството на вина и загуба, което я беше погълнало.
— Констънс? – започна внимателно той.
— Да? – попита тя, без да отмества очи от огъня.
— Чудех се дали ще имаш нещо против да ми разкажеш отново последната част от историята. Знам, че вече го направи, но аз все още не мога да разбера напълно какво се е случило какво се случи в действителност – в битката с онова… с онзи звяр, наречен Моракс. Кой беше той и как успя да победи господин Пендъргаст?
Тя дълго време мълча, но най-накрая се размърда и все още, без да отмества очи от огъня, заговори:
— Обясних ти за генетичното отклонение, рудиментарната опашка, която беше причина Моракс да изглежда така… както изглеждаше. Как ексмутските вещици са засилили това отклонение в течение на поколения чрез селекция. Така, както някои селектират различни породи кучета. Вещиците били обсебени от неговата прилика с Моракс в стари книги с магии и описания на демони. Отнасяли се към селектирания вид като с низше същество, държали го затворен в мръсотия и го използвали – по-точно злоупотребявали с него при сатанински ритуали. Затова, щом Моракс се оказа на свобода, основните жертви на неговото убийствено внимание се оказаха членове на сборището. Останалите са неколцина невинни свидетели, които просто се оказаха на пътя му.