Аленият бряг

— Извадете кучето! – изкрещя Кени.

Щурманът завъртя лодката и се насочи към врящата вода на водовъртежа. Преди да стигне до него обаче, кучето потъна. Последното, което Ривера видя, бяха увисналите уши и провесеният му език, който блестеше на ярката светлина от прожектора. Накрая две ритащи лапи бяха всмукани от въртящата се сива вода.

Кени изрева от отчаяние и трябваше да го хванат, за да не скочи във водата след животното. Лодката правеше кръг след кръг, но кучето не се показа повече.

Ривера вдигна радиостанцията.

— Закарай ги на другия бряг. Трябва да продължим дори само с едно куче.

— Слушам.

— Докарайте втората лодка.

Вторият „Зодиак“, който беше твърде далече, та да се притече на помощ, дойде, завъртя се срещу течението и започна бавно да се приближава към брега. Хората му скочиха в лодката, Ривера беше последен и потеглиха през канала. Миг по-късно лодката зарови нос в калта до другата моторница и след малко бяха отново на суша.

— Кучето ми! – нареждаше Кени. – Трябва да се върнем, за да го потърсим.

Ривера го хвана за подмишницата и го разтърси.

— Кучето ти е мъртво. Имаме работа да вършим.

Мъжът с мокро кепе и подгизнали дрехи го гледаше с тъп, неразбиращ поглед. В това състояние той не можеше да продължи.

— Добре – Ривера се обърна към едни от мъжете. – върнете господин Кени обратно в командния център. Ние ще задържим кучето.

— Не, не – само аз работя с кучетата!

— Върнете Кени обратно! – Ривера хвана каишката. – Да вървим!

Ривера остави Кени, който протестираше високо, и закрачиха през блатната трева. Сайлъс, бърз и мълчалив, продължи да върви до него. Оцелялото куче отново бе надушило следата и се хвърли напред с трескав лай. Мощните му скокове буквално поглъщаха разстоянието, а те го следваха.

— Определено се е насочил към южния край на остров Крау – отбеляза Сайлъс.

— Да, но какво там е толкова важно за него? – попита Ривера.

— Ако поддържаме тази посока, ще стигнем до руините на Олдъм.

— Олдъм?

— Старо рибарско селище, пометено от ураган през 30-те години. Сега там няма нищо, освен изкопи на мазета и…

— И какво?

Сайлъс изсумтя.

— Зависи от това дали вярвате или не вярвате на легендите.