Първата версия

Седях на масата и внимателно разглеждайки равната му матова повърхност, разрязвах твърдата сочна наденичка. Романова грижовно наблюдаваше действията ми.

— Как се чувстваш? Коняче ще пийнеш ли?

— Непременно. Надявам се, че не е отровен — неловко се пошегувах.

— Е, ако са го отровили, тая будка ще я сравня със земята. — Тя направи страшна физиономия.

Чукнахме се с пластмасовите чашки.

— За наше здраве! — напъти употребата на живителната напитка Александра Ивановна.

Чувствах как конякът се стича по отровените ми жили, възстановявайки живота в тях. Божествената топлина се разливаше вътре в мен, главата ми се проясняваше. Като гледах огрения от слънцето булевард, младите майки с ярки цветни колички, младите момичета, забързани по своите си работи, ми беше трудно да си представя, че съм прекарал нощта в единична килия.

Александра Ивановна викна направо от масата на собственика на будката да повтори конячето. Той бързо донесе две нови чашки.

— С две думи, сипали са ви някакво силно приспивателно с халюциногенни свойства. С такава доза може да се приспи цяло стадо коне. Парчето връв, което е трябвало да служи за главно веществено доказателство, е отрязано от двете си страни с остър нож. Какъвто между другото не беше намерен нито у теб, нито някъде в стаята. А връвта, с която са удушили момичето, е била просто откъсната. Но всички тези хилави доводи нямаше да ти помогнат много сами по себе си.

— Още нещо ли има?

— Има! Медицинската експертиза потвърди логическите изводи на Мойсеев. Той все пак е виртуоз! Семьон Семьонич както винаги беше безупречен. Убиецът се оказа левак.

Да не би Норман Кларк да е излязъл от гроба, за да запази тайната на дневника, помислих си аз. Той също беше левак. Но не вярвах в привидения, а Кларк беше мъртъв достатъчно отдавна и при това стопроцентово.

— Толкова ли не са могли да намерят десняк?

— Може би просто не са имали време. Изобщо целият този спектакъл повече мяза на бездарна импровизация, отколкото на щателно планирана акция.

— Добре, значи с мен всичко е ясно — обречено казах аз.

— Не, Сашок, още не. Очаква те още една неприятна новина. Във вилата на Филин всичко е чисто и благородно като в пансион. Там, разбира се, има картини. Но са малко и акуратно си висят по стените, а не са подредени в редици. И не изобразяват това, което ни интересува. Той има само някакви съвременни мазаници. С момчетата ходиха експерти.

— Къде са се дянали? Видях ги със собствените си очи… Възможно ли е охраната ни да ги е изтървала?

— Изхвърляш се, Сашок. Картините не са копче да си ги изнесеш в джоба. Нещо си се объркал.

— Не може да съм се объркал!

— Фактите са налице. Добре де, успокой се. Ще се проточи. Филин наистина обеща да надраска жалба, правеше се на света вода ненапита. Но ако се връзваш на всеки… Пък и да напише, няма да ни е за първи път, нали? Ще се оправим. Е, ще получиш мъмрене, строго при това. Така че излиза — ще трябва отначало да търсим картините.