Магьосническо сърце

Адам седеше на стола зад нея. Чу го да се изправя и да я приближава. Ръката му се отпусна на рамото й, топла, здрава и силна… точно като него. Тя затвори очи.

Най-накрая бе намерила някой, който да я обича. Някой, на когото може да отвърне с любов. Някой, в когото да вложи чувствата си, на когото да вярва. Но съдбата нямаше да й позволи да го задържи. Може би щеше да е по-лесно за тях, ако двамата бяха приключеха нещата веднага. Атрика идваха за нея. Нямаше изход.

Дъхът му размърда косата й.

— Добре ли си? Изглеждаш дълбоко замислена.

Тя поклати глава.

— Не, не съм добре. — Клеър се засмя кратко. — До известна степен нямам избор. — Наведе глава. — Съжалявам.

Той я обърна с лице към себе си.

— Съжаляваш? За какво?

— Надявах се, че можем да останем заедно. Но… — Пое си дъх. — Мисля, че това трябва да приключи, Адам. Веднага. Трябва да отида в моята стая тук, в Сборището, и ние трябва…

— Клеър, млъкни. — Наведе се и я целуна. Устните му се плъзнаха по нейните, нежно и властно, съвсем свойски. Целува я цели две минути, ръката му обгърна тила й и устните му нежно се плъзнаха по нейните, от време на време разделяйки ги, за да може езикът му да се докосне леко до нейния.

Дори в моменти като този, той можеше да накара коленете й да омекнат само с една целувка.

Долепи чело до нейното.

— Не ми харесва тези думи да излизат от сладките ти устни и не искам да ги чувам никога повече. Ще останем заедно, каквото и да се изпречи на пътя ни. Ще го посрещнем очи в очи и рамо до рамо. Нали?

Тя въздъхна и отпусна глава на гърдите му.

— Нещата изглеждат толкова мрачно, Адам. Излъжи ме и ми кажи, че всичко ще бъде наред.

Той целуна главата й и потърка ръката й.

— Всичко ще бъде наред. Не лъжа, Клеър.

Тя въздъхна.

— Изморена си, но това все още не е свършило. Тук на Земята имаме една поговорка. Не е свършило, докато дебелата дама не пропее.

Тя вдигна глава.

— Дебелата дама? Коя е тя?

Адам се усмихна.

— Отнася се за последната жена, която пее в операта. Стереотипно, всички оперни певици трябва да са дебели.

— Опера. Винаги съм искала да гледам някоя. Майка ми говореше за двете — опера и балет.

Той прибра косата зад ухото й.

— Слушай какво. Ако двамата минем през това невредими, ще се жертвам и ще те заведа и на двете. — Направи пауза. — Но само ако дойдеш на игра на Мечките с мен.

Тя сбърчи нос.

— Мечките?

— Футбол.

— О, да. — Тя се усмихна и целуна устните му. — Тогава това е за бъдещите жертви.

— Може да бъдат потресаващи, чести и да се случат скоро. — Наведе глава и я целуна отново.

Тя отново въздъхна срещу устните му и му позволи да я бутне назад към леглото. Засмя се.