Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
Новият ден дойде, както винаги.
Клеър отвори очи и погледна през прозореца на спалнята на Адам. Тя се сгуши в ръцете му, търсейки комфорт в топлата му гладка кожа, плъзгаща се срещу нейната.
Опитваше се да се помири, доколкото може, с мисълта, че днес може да загуби силата си, но това не значеше, че не чувства угризения или скръб в светлината на сутрешния хоризонт.
До нея Адам се размърда и прошепна името й. Тя се обърна в ръцете му и целуна бузата му, грубо набола с брада.
— Добро утро, бебче — прошепна той сънливо с грапав глас. — Боже, обичам да се събуждам до красивото ти лице всеки ден.
Клеър се усмихна.
— И ще продължаваш да го правиш.
Щеше да продължи, защото тя ще оцелее, каквото и да застане на пътя им.
Сянка премина през лицето на Адам, като че ли изведнъж си спомни кой ден беше днес. Все пак той се съвзе бързо.
— Не мога да чакам.
Клеър погледна към часовника на нощното шкафче.
— Мика ми каза да слезем долу точно в осем часа, заклинанието трябва да се направи в точно определен момент от деня. Това ни дава достатъчно време, да се изкъпем и да си вземем по един мъфин.
Адам я обърна така внезапно, че тя изпищя. Той постави коляното си между бедрата й и леко плесна едното, което отново я накара да изпищи.
— Няма време… за нищо друго?
Клеър се засмя.
— Като че ли не получаваш достатъчно от това. Не, ще трябва да почакаш до по-късно.
— Но поне ще мога да те опипам в банята, нали?
Клеър пак се засмя.
— Мисля, че ще имаме време за това.
— Винаги има време за това.
Бяха в лабораторията на Мика точно в определеното време. И двамата бяха опипвали напълно другия, и двамата имаха мъфини в стомасите. Въпреки това, когато Клеър влезе в стаята за момент си помисли, че закуската може се върне обратно нагоре.
Мика стоеше до маса, върху която беше поставено магическо гърне, имаше няколко различни купи също и някои разпръснати сушени билки. Изглеждаше отслабнал. Красивото му лице бе изопнато и бледо, което го караше да изглежда по — възрастен за годините си. Под очите си имаше тъмни кръгове.
Контейнерът, който ще съхранява елиума, стоеше на малък пиедестал в ъгъла на стаята, като тумбесто гладно чудовище. Тя се надяваше, че ще могат да го нахранят.
— Не си ли спал, Мика? — попита Клеър, минавайки през стаята. Нямаше никой друг в нея. Томас бе избрал да стои настрана, за да им даде възможност да работят без неговата доминираща намеса.
Мика се обърна към тях.
— Спах малко. Исках да бъда сигурен, че съм направил изследванията правилно.
— Сега имаш мен за превода от аемни, Мика. Трябваше да ме извикаш. Можех да проверя нещата вместо теб.
Той поклати глава.
— Ти имаше нужда от почивка, повече от мен. Това заклинание разчита най-вече на изтощаването на твоята енергия и воля, Клеър, не на моята. — Мика замълча за момент. — Както и да е, оправих се и без твоята помощ при превода. Готова ли си?
Клеър го погледна втренчено.
— Не. Не съм готова. Никога няма да бъда. Трябва да го направим така или иначе.
Мика наклони главата си.
— Разбирам.
Той се обърна към Адам.
— Не съм сигурен, че трябва да бъдеш тук. Няма нищо, което можеш да направиш и заклинанието ще изглежда… насилствено, когато проработи. Ти изпитваш нужда да защитаваш Клеър и аз разбирам това, но твоята намеса може да прецака нещата.
Адам наклони глава и изражението му се стегна в израз на отрицание.
— Няма да оставя Клеър сама.
Мика въздъхна.
— Трябва да обещаеш да стоиш настрана и да оставиш нещата да се случват, както трябва. — Гласът му се извиси. — Разбираш ли?
Адам погледна към Клеър, без да пророни и дума.
Клеър знаеше, че ако изпита болка, за него ще бъде трудно да не скочи към Мика, като миналия път. Тя го искаше тук, но…
— Може би трябва да излезеш от стаята, Адам.
Адам погледна отново Мика.
— Няма да напусна, обещавам да не се намесвам… без значение колко зле изглежда.
Мика разтърси глава.
— Защо ли си мисля, че ме лъжеш?
Той се обърна към гърнето със заклинанието.
— Добре, тогава. Клеър, моля те легни на онова кресло.
Тя направи както й бе казано, легна на същото кресло, както миналия път. Напомняше й на стола при зъболекаря на Юдай, където бе прекарала твърде много време като дете. Плюс спомените за болката, която изпита последния път, когато беше седяла тук. Те надигнаха своята грозна глава и я накараха да съжалява за втори път тази сутрин, че изяде онзи мъфин.