![Обект № 522 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/0/646103-download.jpg)
Обект № 522 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #8
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-022-4
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:
Шон Касъл, началник на отдел „Маркетинг и продажби няма алиби;
Уейн Джилеспи, директор на Технически отдел: няма алиби; алиби за убийството в гробището (според присъствения лист е бил в офиса);
Самюел Броктън, директор на отдел „Законов надзор": алиби — от хотела потвърждават, че е бил във Вашингтон;
Питър Арлонсо-Кемпър, директор „Личен състав": алиби — с жена си, потвърдено (пристрастна);
Стивън Шредер, главен техник, дневна смяна: бил е на работа (според присъствения лист);
Фарук Мамеда, главен техник, нощна смяна: няма алиби; алиби за убийството в гробището (според присъствения лист е бил в офиса);
Клиент на ССД(?): чака се списък от Компютърния отдел на полицията;
Неизвестен извършител, работещ за Андрю Стърлинг (?).
Дали обаче обект 522 беше някой от тях? Райм отново си зададе този въпрос. Замисли се за онова, което му беше казала Сакс за понятието „примеси" в данните. Дали тези имена не бяха просто замърсяване? Разсейване, отвличане на вниманието?
Райм направи умела маневра с инвалидната количка и пак я обърна към таблиците. Нещо го безпокоеше. Какво?
— Линкълн…
— Шшшът.
Нещо, което беше чул или чел някъде. Не, едно разследване — отпреди много години. Малко му трябваше да се сети. Дразнеше го. Сякаш ухото го сърбеше, а не можеше да се почеше.
Купър го гледаше изпитателно. Това също го дразнеше. Той затвори очи.
Почти…
Да!
— Какво?
Явно бе изказал мислите си.
— Мисля, че разбрах. Том, нали си в час с попкултурата?
— Какво означава това, за бога?
— Четеш вестници, списания. Гледаш реклами. Цигарите „Таритън" произвеждат ли се още?
— Не съм пушач. Никога не съм пушил.
— „По-скоро ще се бия, отколкото да ги откажа" — обяви Лон Селито.
— Какво?
— Това беше една реклама през шейсетте. Човекът с насиненото око, сещаш ли се?
— Не си я спомням.
— Баща ми ги пушеше много.
— Още ли се произвеждат? Това ме интересува.
— Не знам. Но не съм ги виждал напоследък.
— Точно така. Другият тютюн, който намерихме, също беше стар. Значи, пушач или не, логично е да предположим, че колекционира цигари.
— Цигари ли? Що за колекционер е това?
— Не, не само цигари. Старото безалкохолно с изкуствен подсладител. Може би събира алуминиеви кутии или бутилки. Освен това нафталина, кибрита, куклите. Плесента, прахта от Кулите-близнаци. Не мисля, че живее в центъра на Манхатън. Мисля, че просто не е чистил от години… — Райм се изсмя мрачно. — Освен това за каква друга колекция разбрахме напоследък? Данни. Обект Пет-двайсет и две има мания да колекционира… Той е вещоман.
— Какво?
— Трупа вехтории. Никога нищо не изхвърля. Затова има толкова много стари неща.
— Да, мисля, че съм чувал за такива хора — измърмори Селито. — Побъркани. Откачени.
Навремето Райм беше разследвал смъртта на един вещоман, който бе загинал смачкан от купчина паднали книги — лежал притиснат два дни и издъхнал от вътрешни наранявания. Той описа причината за смъртта като „неприятна". Не се беше интересувал много от това болестно състояние, но знаеше, че в Ню Йорк има специална служба, която оказва психиатрични консултации на вещомани и защитава съседите им и тях самите от маниакалното им поведение.
— Да се обадим на нашия психолог.
— На Тери Добинс?
— Може би той познава някого от службата за консултации на вещомани. Ще го накарам да провери. И да дойде тук лично.
— В този час? — изненада се Купър. — Минава десет.
Райм не си даде труд да му отговори с една от любимите си реплики в такива случаи: „Ние не спим, защо да оставяме другите да спят?" Погледът му беше красноречив.
32
Линкълн Райм бе изпълнен с енергия за работа.
Том пак беше сготвил и макар че обикновено не отдаваше голямо значение на храната, криминологът обичаше сандвичите му с пилешко и домашно приготвен хляб.
— По рецепта на Джеймс Биърд — обяви болногледачът, макар че името на известния кулинар и автор на готварски книги не говореше нищо на Райм.
Селито налапа един сандвич и си взе друг за вкъщи, преди да излезе. („По-хубави са дори от тези с риба тон" — обяви.) Мел Купър помоли да запише рецептата на хляба за Грета.
Сакс седеше на компютъра и пращаше писма. Райм тъкмо смяташе да я попита какво прави, когато на вратата се позвъни.