Обект № 522 [bg]

— Не им хареса много. Разходите са много големи и…

— Глу-по-сти. Свържи ме с кметството.

— Чакай, чакай. Съгласиха се. Ще го направят. Исках само да кажа, че не бяха доволни.

— Трябваше от самото начало да кажеш, че са се съгласили. Не ме интересува колко са недоволни.

— Джо Малой ще ми се обади да каже подробности.

Около 21:30 вратата се отвори и Амелия Сакс влезе с уликите от убийството на пазача в гробището.

— Той беше там — каза от вратата.

Райм не разбра.

— Пет-двайсет и две. Беше на гробището. Гледаше ни.

— Стига, бе! — възкликна Селито.

— Докато се усетя, беше изчезнал.

Тя показа полицейската фуражка и обясни за дегизировката му.

— Защо, по дяволите, ще го прави?

— Информация — тихо отговори Райм. — Колкото повече знае, толкова по-силен става, а ние — по-уязвими…

— Търсихте ли свидетели? — попита Селито.

— Изпратихме момчетата от участъка. Никой нищо не е видял.

— Той знае всичко. Ние не знаем нищо.

Тя отвори кутията и криминалистът поглъщаше с поглед всяко пликче с улики, които изваждаше.

— Борили са се. Трябва да има добри микроследи.

— Да се надяваме.

— Говорих с Абрера, чистача. Каза, че през последния месец забелязал странни неща. Присъствената му ведомост била променена, на сметката му се появявали суми, които не е внасял.

Купър се намеси:

— Като случая с Йоргенсен. Кражба на самоличност.

— Не, не — измърмори Райм. — Обзалагам се, че Пет-двайсет и две го е подготвял за изкупителна жертва. Може би е смятал да инсценира самоубийство. Да остави бележка… Гробът е на жената и детето му, нали?

— Да.

— Ясно. Той е депресиран. Самоубива се. Оставя предсмъртно писмо, в което признава за всички престъпления. Ние прекратяваме разследването. Само че пазачът на гробището е осуетил плана му. Сега Пет-двайсет и две е притиснат. Не може отново да пробва този номер, защото вече очакваме инсценирано самоубийство. Ще трябва да опита нещо друго. Но какво?

Купър започна да изследва уликите.

— По фуражката няма косми, няма никакви микроследи… Но знаете ли какво открих? Частици от лепило.

— Отстранил е микроследите, преди да остави шапката — намръщи се Райм.

Обект 522 го изненадваше все повече и повече.

— От другото място! — възкликна Купър. — Близо до гроба. Намерих влакно. Подобно на нишките от въжето, което е използвал при предишното убийство.

— Браво! Какво има в него?

Купър приготви пробата и я анализира. След малко обяви:

— Така, открих две неща. По-обичайното е нафталин в инертна кристална форма.,

— Препарат срещу молци — обяви Райм; беше се натъквал на веществото преди години при едно разследване на отравяне. — Но трябва да е стар. — Обясни, че вместо нафталин вече се използват по-безвредни вещества. После добави: — А може да е внесен от чужбина. В много други страни изискванията за безопасност на продуктите за бита не са толкова строги.