Порочен кръг [bg]

Центърът за въдворяване „Холидей“ представляваше квадратна бетонна сграда на четири етажа и с прозорци, защитени с масивни решетки. Охраняваше се от четири кули, между които минаваше тройна редица от огради с телена мрежа. На всеки от трите портала камионът бе подложен на внимателен оглед. Когато стигна до основната сграда, краката на Карл бяха отключени от пръстените и той бе съпроводен от охраната през серия врати с електронно управление до зоната за обработване на новопостъпили.

Документите му бяха проверени отново, след което името на Карл и подробните му данни бяха въведени в регистъра. Накрая сержантът подписа разписката за „Доставка“. Двама нови надзиратели го поеха от онези, които го бяха довели тук от Хюстън. Те го преведоха през следваща врата, управлявана от разстояние, и той попадна в основната зона за приемане. Бяха му иззети всички лични вещи, включително златния пръстен с монограм, портфейла му, златния ролекс и дрехите му. Описаха всичко подробно и го опаковаха. Когато надзирателят му даде да се разпише в книгата, той извади десет долара от портфейла му и му ги подаде.

— За какво са ми? — безразлично попита Карл.

— Ти си сексуален престъпник. Ще ти трябват за тоалетни принадлежности.

— Какво общо има присъдата ми с това?

— Ще разбереш — многозначително се усмихна надзирателят.

После го отведе на бръснар, където го остригаха почти нула номер. Бръснарят отстъпи крачка назад, за да се възхити на творението си.

— Изумително! — изрази мнението си той. — Момчетата в „Томас Тъск“ ще се влюбят в теб, сладурче.

Надзирателите го заведоха в банята да се изкъпе. Гол и мокър, той попадна в гардероба, където му подадоха униформа през прозорче в стената. Тя се състоеше от бяла тениска, долно бельо, широко яке от здраво платно, панталони с връв вместо колан и бели брезентови обувки без връзки.

Следващата дистанционно управляема врата го отведе до единична килия в дълга редица от подобни, в която го заключиха. Обзавеждането се състоеше от клозет с клекало и дървен нар, здраво хванат за пода и страничната стена. Имаше едно одеяло, но нямаше дюшек. По-късно му донесоха вечерята и му я подадоха през люк във вратата. Тя представляваше рядка яхния с дебела филия хляб, накисната в соса.

Рано на следващата сутрин го изкараха от килията му за разпит в стая с трима служители на комисията по въдворяване, които го чакаха, седнали зад стоманена маса. И тримата бяха униформени членове на персонала на Дирекцията на затворите.

— Карл Питър Банок. Така ли е? — осведоми се седналият в средата, без да вдига поглед.

— Да — отговори Карл.

— Сър! — поправи го разпитващият.

— Сър — послушно добави Карл.

— Най-малко петнайсетгодишна присъда. Така ли е?

— Да, сър.

— Сексуален престъпник и педофил. Така ли е?