Порочен кръг [bg]

Фактът, че го накара да я чака само двайсет минути, го впечатли, както и изборът й, когато се появи: беше се спряла на нещо ненатрапващо се, но елегантно.

— Перфектно! — одобри той и отвори за нея вратата на бентлито. — Изглеждаш направо разбиващо.

— Това прозвуча малко странно за ухо от другата страна на Атлантика, но ще го приема за комплимент.

Той я взе под ръка и я поведе през входа, който приличаше на цветарски магазин, към панорамния асансьор. Момичетата на рецепцията се засуетиха около тях, за да вземат палтата им, а едното ги съпроводи в следващ асансьор до салона за хранене.

— Да не си собственикът на това място? — шепнешком попита Джо.

— Навсякъде в този грешен свят добрият бакшиш върши чудеса — увери я той.

— Предполагам, че ако човек има твоята външност, това е само предимство.

— Надявам се да не си алергична към шампанското — подхвърли той, докато сядаха на масата.

— Нека проверим — предложи тя.

Когато дегустираха и одобриха виното и първото ястие, тя му зададе въпроса, който бе на езика й, откакто бяха излезли от „Кръстопътя“.

— Кажи ми докъде стигна с моята история?

— До мястото, където Хенри и Бриони чакат да чуят решението на журито за вината на онова ужасно малко лайно Карл Питър Банок. Извини ме за езика, но ти ме накара да го намразя.

— И имаш всички основания за това. Смятам, че Карл Банок е един от онези, които са зли в същността си и не притежават нито една компенсираща добра страна на своя характер.

— И къде се намира сега това чудовище?

— Прочети какво съм написала, Хектор. И не се опитвай да надничаш в края. Ако следваш хода на моя разказ, ще разбереш много повече за участниците, а те са много. Но те уверявам, че още не си стигнал до най-добрата… или може би е по-точно да кажа, най-лошата част.

— Добре, но отговори ми поне на един въпрос, който буквално не ми дава мира. Знаеше ли Хейзъл поне част от всичко това? Защото, ако е знаела, тя много добре го е скрила от мен.

— Хейзъл още не се е появила на сцената. Засега тя все още се учи да играе тенис в Южна Африка.

— Но трябва да е научила за тези събития, когато се е омъжила за Хенри?

— Съмнявам се, че Хенри някога е разказал на Хейзъл подробностите. Рони Бънтър твърди, че Хенри се е чувствал опозорен от ужасния скандал. Изпитвал е огромна вина, че не е успял да защити дъщерите си. От друга страна… не знам, възможно е Хейзъл да е знаела, но да не е споделила с теб. Това е такова кълбо от трагични и нелицеприятни събития, че е напълно възможно на Хейзъл, също като на Хенри, да й се е искало това никога да не се е случвало.

— А какво стана с Бриони Лий? Тя е направо героиня! Страшно бих искал да се запозная с нея, ако това е възможно.

— Имай търпение. Нищо няма да ти кажа. Просто ще трябва сам да стигнеш до финала на историята.

— Госпожице, нека ви предупредя, че търпението не е сред множеството ми добродетели. Когато искам нещо, искам го веднага.