Самотна пеперуда [bg]

— Искам да чуя твоята версия. После можем да поговорим какво евентуално е направил Петер.

— Той ме посети във Флоренция в началото на септември. Дължеше куп пари на някого. Искаше да вземе назаем от мен. И преди беше заемал и знаех, че има проблем. Затова отказах — мислех, че така ще му помогна по някакъв начин. Но че заради това е искал да убие Хена, не разбирам…

Монс разтвори отчаяно ръце.

— Каква роля играе Мъжът с елегантния костюм, Владимир Катенович, в живота ти?

— Катенович вече не е част от живота ми — каза Монс.

— Тогава можеш ли да отговориш защо си разговарял с него по телефона на Бъдни вечер?

— Той ми се обади. Каза, че чул, че искам да се оттегля. Потвърдих. После говорихме за други неща. Разговорът продължи дълго, доколкото си спомням.

— Малко късно си се сетил да се оттеглиш. Знаеш ли, че е обявил награда за главата ти? Награда от четиристотин хиляди крони — колкото дълга на Петер Кранс?

Монс се вкамени. Пъзелът започна да се нарежда, но въпреки това не съвсем. Катенович беше разтеглил разговора на Бъдни вечер, малко преди четири. Значи му беше отвличал вниманието, докато Петер е отишъл до къщата и е убил неговата Хена.

— Но все още не проумявам. Защо Хена? Защо не мен?

— И твоят ред е щял да дойде. Убийството на Хена било наказание. Кранс смята, че ти си причината да не му провърви. Трябвало да разбереш какво означава да загубиш някого — каза Алмен.

„Евелина Улсдотер — помисли той. — Та връзката ни дори не беше сериозна. Поне не по онова време.“ За секунда Монс не знаеше какво да каже.

— Заловихте ли го? — попита.

— Да, вчера. Лежи упоен в болницата. Бяхме принудени да открием огън и изстрелът го уцели доста зле. Но най-вероятно ще оцелее. Ще му бъде повдигнато обвинение, естествено. За убийството на Хена. И на Кристина Кранс.

Монс хвърли поглед към Алмен.

— Вярно ли е? И на майка си?

— Да, за съжаление. Но що се отнася до Хена, искаме да знаеш, че тя чисто теоретично е щяла да умре във всички случаи — от свръхдоза рохипнол.

Монс зарови лице в ръцете си. Обзе го безмилостна комбинация от тревога и угризения. Той не беше искал да види колко зле е било положението. Това беше истината.

„И Петер — помисли той. — Моят Петер. Ти си бил доста самотен всъщност, нали?“

— А също и тази работа с футбола във „Фиорентина“ — продължи Алмен. — Понякога си бил прекалено добър. Особено когато il Presidente54 го е искал. Как ще коментираш това?

Монс въздъхна. Помисли за съотборниците си. За Мануел Батиста. Сега и те щяха да го потърсят. И след като разговаряха с него, щяха да осъзнаят мащаба на постъпките му. Монс беше изморен. Напрежението, което носеше в себе си открай време, започваше да се разнася. Какво щеше да се случи сега? Какво щеше да стане с децата? После дойде ред на безразличието. Полицията да прави каквото иска. Той само искаше да разкаже. Всичко.