Крепостта в скалите
- Автор: Май Карл
- Серия: satan und ischariot #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Крепостта в скалите». Краткое содержание книги:
— Но кой ли юми ще са те? Нали не са юмите от отряда на Голямата уста, които пленихме?
— Не. Явно става дума за друга шайка, която обаче е в приятелски отношения с хората на Голямата уста. Дори допускам, че той е знаел за присъствието й при Фуенте и струва ми се мога да твърдя, че това присъствие е в тясна връзка с нападението и опожаряването на асиендата. Както нападението бе едно позорно дело, тъй може да се очаква че и горе при Фуенте се подготвя някакво друго престъпление.
— Шарли изговаря мислите на Винету. Твоите сънародници отново се намират в опасно положение и аз съм готов незабавно да тръгна към Фуенте.
— И аз не бих се колебал веднага да се отправя натам, но нали моят брат чу, че Мелтън и дон Тимотео са поели за Урес, за да узаконят пред съда покупко-продажбата. Успеем ли да осуетим намерението на онзи негодник, ще го лишим от базата му, където смята да крои и изпълнява престъпните си планове.
— Значи моят брат предпочита да тръгне за Урес, така ли? Но нали в такъв случай ще изостави в беда своите съотечественици!
— Няма да ги изоставя. Мелтън е движещата сила на всичко което се случи и което предстои да се случва. Двамата Уелър са негови подчинени и сигурно ще могат само да подготвят нещата. Но същинските действия ще бъдат предприети едва в присъствието на Мелтън. А ние имаме възможност не само да осуетим или анулираме продажбата на асиендата, но и да тикнем Мелтън в затвора. Успеем ли да го обезвредим, двамата Уелър и юмите напразно ще има да го чакат горе при Фуенте.
— Значи моят бял брат мисли, че от Урес Мелтън няма намерение да се върне тук, а направо ще продължи да язди към Фуенте, така ли?
— Да.
— Но какво прави Комарджията в опожарената асиенда? Няма ли да го чака там?
— Едва ли. Сигурно Комарджията играе роля на нещо като охраняващ пост. Нямам представа откъде е дошъл. Изглежда цялата работа се подготвя твърде отдавна и то с голяма предвидливост и съобразителност. Става въпрос за това, че мормоните имат намерение да се «окопаят» в тази местност и да превърнат асиендата в свое свърталище. А че всичко се върши по такъв престъпен начин, е навярно единствено дело на Мелтън и не става по заповед от големия град край Соленото езеро. Той има поръчение да пусне тук корени, но го изпълнява по свой собствен маниер. Двамата Уелър и Комарджията му помагат, бащата и синът го правят активно, а картоиграчът по-скоро пасивно, като е останал в асиендата на пост, за да им осигури спокойствие горе при Фуенте.
— Вероятно мислите на моя брат Шарли отгатват истината. Подготвя се престъпление, юмите ще помагат при извършването му, но белите са подстрекателите. Винаги е било така. Червенокожите мъже се изтребват, защото ги упрекват в извършване на злодеяния, главна вина за които носят само белите. А на всичко отгоре нямаме работа с обикновени бледолики, а с хора, които се преструват на извънредно благочестиви и набожни и сами са си дали прозвището Светци на последните дни.
За съжаление вождът на апачите имаше право. Щом като мормоните не само приемат и търпят в редиците си люде като Мелтън, двамата Уелър и Комарджията, но и дори ги изпращат с мисията да основават техните нови селища, то сектата им много прилича на червив плод, който не може да узрее на дървото, а му е съдено да падне на земята и там да изгние.
— Колко време трябва да яздим, за да стигнем до Фуенте де ла Рока? — попитах аз.
— С нашите врани жребци ще са ни нужни два дни, а ако тръгнем от Урес, ще са три.
— Значи няма да заобикаляме кой знае колко, ако не тръгнем направо от Урес, а минем оттук през асиендата, така ли?
— Най-много да загубим няколко часа — каза апачът.
— Тогава можем пак да се върнем тук, а не е изключено и Мелтън да постъпи така. В такъв случай, ако е свършил своята работа в Урес и ако е поел обратно, сигурно ще го срещнем нейде по пътя. Мисля, че няма да се колебаем. Нямаме време за губене.
— Нека Шарли не забравя, че животните имат нужда от почивка. За ден и половина езда изминахме път, за който обикновено са необходими най-малко четири дни. Навярно жребците ни ще издържат и пътуването до Урес, ала конете на мимбренхосите са толкова изморени, че не можем да искаме от тях да продължат да напрягат сили без никаква почивка.
— Но аз и не го искам. Ще яздим само ние двамата, а мимбренхосите ще останат тук, където тяхното присъствие ще ни е от полза, докато ако дойдат с нас само ще ни пречат.
— Моят брат мисли да им нареди да потърсят Комарджията, нали?