Крепостта в скалите

Наоколо се разнесоха радостни възгласи. Винету стана от земята, хвана ръката на юношата и заяви:

— Поразяващата ръка просто изказа моите мисли и чувства. Нека младият храбър воин се казва Юма-Тсил! Той е мой брат и неговите приятели или врагове ще са и мои приятели или врагове. Аз казах!

— Тогава желанията на двамата сина на нашия приятел Силния бизон са изпълнени — продължих аз. — Те искаха да получат имена и затова тръгнаха с Винету и мен. И двамата имат вече хубави, чудесни имена, които в бъдеще ще се прочуят сред техните приятели и врагове. Нека сега Голямата уста и неговите старейшини си вървят! Дали се страхуваме от него и хората му ще разберат по това, че двете момчета на вожда на мимбренхосите нарекохме Юма-шетар и Юма-Тсил. Аз казах! Хау!

Направих знак с ръка. Кръгът на мимбренхосите се разтвори и юмите се отдалечиха, обзети от гняв, че бяха получили такъв отговор на надменността си.

Кръщаването на по-малкия син на вожда бе веднага отпразнувано с всеобщо пушене на калюмета, както и с други обичаи типични за подобни случаи. Двете момчета, които вече се числяха към истинските воини, бяха безкрайно щастливи. Силния бизон просто преливаше от благодарност и ни помоли да се откажем от Хитрата змия и воините на юмите като придружители, защото самият той желаел да предостави добри ездитни товарни коне за моите бели спътници, като и ни предложи заедно с един отряд от своите хора да ни заведе отвъд границата. С удоволствие приех предложението му и веднага започнах приготовленията си за тръгване на път, което стана на сутринта на следващия ден.