Вълнуващи нощи
- Автор: Додд Кристина
- Серия: lost princesses #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълнуващи нощи». Краткое содержание книги:
Преследвана от убийци, принцеса Кларис е принудена да избяга от малкото си владение в Пиринеите. За да издържа себе си и малката си сестра Ейми, тя пътува инкогнито в Шотландия като лечителка и козметичка. Един ден на пътя й застава могъщият провинциален лорд Робърт Макензи, граф Хепбърн, който наскоро се е върнал от войната срещу Наполеон в Испания.
Зашеметяващата красота на младата жена и умението й да се маскира са тъкмо оръжието, от което се нуждае Хепбърн, за да отмъсти на един стар неприятел. Ала много скоро е принуден да избира между мрачните планове за отмъщение и нарастващата си страст към Кларис.
Тя също е влюбена в него, но дългът й изисква да се върне на своя трон и да сключи династичен брак.
А и преследвачите не спят…
Кларис не възрази. Гърлото я болеше адски, струваше й се, че никога вече няма да може да диша нормално. Навсякъде по тялото си усещаше натъртвания и драскотини. Най-силна беше болката в скулата, където я бе улучил юмрукът на Феърфут. Развеселено отбеляза, че вече е по-добре, когато осъзна, че утре със сигурност няма да се погледне в огледалото. Суетността й се обаждаше — това бе добър знак.
Предстоеше й да пътува с Робърт. Да се прибере у дома.
Проследи го с поглед, докато той се промъкваше към къщичката на пазачите. Кимна на непознатия, вдигна безшумно резето и двамата се втурнаха вътре. Кларис чу глухи удари, кратък вик и после настана тишина.
Робърт застана на прага и й махна да се приближи. Тя се подчини с готовност. Той я бе спасил. Нищо в живота й не можеше да се сравни с този миг. Колко пъти беше измъквала Ейми и себе си от неприятни ситуации — а сега Робърт я бе спасил, сякаш беше безпомощна принцеса. Кларис беше омагьосана от тази роля. И от него. От Робърт.
В къщичката на пазачите непознатият тъкмо бе взел от ръцете на паднал в безсъзнание пазач дебела тояга. Едрият, мършав пазач беше много грозен и Кларис се потърси отвратено. После въздъхна облекчено и се сгуши в силните ръце на Робърт.
Той я притисна до себе си с такава сила, че двамата станаха едно същество. Потърка буза в темето й и въздъхна едва чуто. Тя притисна глава до гърдите му и се вслуша в биенето на сърцето му. Мъжкият му аромат я обгърна и тя разбра, че иска да остане завинаги в обятията му.
Непознатият се покашля многозначително.
Робърт вдигна глава. Очевидно разбра намека, защото каза:
— Той е прав. Трябва веднага да се махнем оттук. Пазачите ще се освободят от въжетата и ще извадят Феърфут от килията. Тогава тук ще настане същински ад.
— Знам. — Кларис се отдели от него. — Да тръгваме.
Непознатият ги наблюдаваше спокойно. Лицето му беше неразгадаема маска и отново нещо у него събуди вниманието и подозренията й. Познаваше го, беше готова да се закълне, че го познава. В осветената от няколко свещи стаичка убеждението й се засили и тя пристъпи към него, водена сякаш от принуда.
— Къде съм ви виждала преди? — попита съвсем тихо.
— Преди три нощи в горичката зад къщата. Промъкваше се между дърветата — отговори Робърт.
— Не. — Кларис поклати глава и стомахът й се сгърчи. — Това не е всичко.
— Не, не е всичко. — Дълбоко хлътналите тъмни очи на непознатия се впиха в нейните. — Спомни си, Кларис. Мисли за миналото. Върни се назад. Пренеси се в деня, когато баба ти провъзгласи Сорша за кронпринцеса и я сгоди за млад мъж…
— За теб. — Гърлото й пресъхна и следващите думи бяха дрезгав шепот. — Ти си Рейнджър. Ти си кронпринцът на Ришарт.
30
Еднакво лесно е да обичаш принц и просяк.