Шогун

Вече се изкачваха по някакви широки стъпала, които свързваха две улици, и навлязоха в нов жилищен квартал, построен около доста голяма гора с високи дървета и широки пътеки. Тръгнаха през нея и Блакторн с истинско удоволствие се раздели с градските улици.

Когато навлязоха навътре в гората, от следващия завой изскочи друга група самураи в сиви униформи — около тридесет на брой. Изравниха се с тях, спряха, водачите се поздравиха по обичайния церемониален начин, а очите на всички бяха вперени в Блакторн. Последва порой от въпроси и отговори и когато новата група понечи да продължи по пътя си, водачът им най-спокойно извади меча си и прониза водача на самураите, придружаващи Блакторн. Почти едновременно хората му се нахвърлиха върху десетината придружвачи, които в следващия миг вече се търкаляха мъртви. Нападението бе толкова внезапно и добре планирано, че никой от убитите не бе имал време дори да посегне към меча си.

Носачите на кага бяха паднали на колене, обзети от ужас, притиснали чела в тревата. Блакторн стоеше безпомощно до тях. Капитанът на нападателите — дебел мъж с голямо шкембе — изпрати часови и в двете посоки на пътеката. Останалите взеха да прибират мечовете на убитите. През цялото време не обърнаха никакво внимание на Блакторн — до момента, в който той не започна леко да отстъпва назад. Моментално дебелият водач издаде съскаща команда, която недвусмислено го предупреждаваше да не мърда от мястото си.

Последва втора команда и нападателите съблякоха униформите си. Отдолу бяха облечени в какви ли не парцали и стари кимона. Нахлузиха на главите си маски, които висяха на вратовете им, а единият събра сивите униформи и изчезна с тях някъде навътре в гората.

Трябва да са бандити, реши Блакторн, иначе защо ще си слагат маски? Но за какво съм им потрябвал?

Бандитите спокойно разговаряха помежду си и го разглеждаха, докато бършеха мечовете си в дрехите на убитите самураи.

— Анджин-сан? Хай! — Очите на водача над маската бяха кръгли, лъскави като маслини и пронизващи.

— Хай — отговори Блакторн и усети как кожата му настръхва.

Онзи посочи земята, като ясно му даваше да разбере, че не бива да мърда.

— Уакаримасу ка?

— Хай.

Всички го заоглеждаха от главата до петите. После един от часовите — също маскиран като всички останали — се появи откъм храстите на стотина крачки от тях, махна с ръка и отново изчезна.

Бандата моментално обкръжи Блакторн и се приготви за тръгване. Водачът на бандитите погледна носачите, които се разтрепериха като кучета под погледа на жестокия си господар и заровиха глави още по-надълбоко в тревата.

Тогава водачът излая някаква заповед. Четиримата бавно, недоверчиво вдигнаха глави. Отново се чу същата команда и те се закланяха, запълзяха заднишком, дружно си плюха на петите и изчезнаха в гъсталака. Бандитът презрително се усмихна и махна на Блакторн да тръгва с тях — обратно към града.