Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Преди още да свършат с риболовството, на всички щеше да втръсне вкуса и мириса на риба, но първата вечер това бе добре дошла почерпка и неизменно пируваха заедно. Запазената за празненството риба бе повечето треска, чието фино, бяло месо бе изключителен деликатес, когато бе прясно и се загръщаше в застлани свежи треви и едри, зелени листа преди да го поставят върху горещата жарава. Макар да не се споменаваше изрично, Айла знаеше, че това пиршество е и в нейна чест. Предлагаха и се сума ти отбрани залци от жените, а цяло едно филе бе специално приготвено за нея от Ага.
Слънцето се бе скрило на запад и повечето хора се бяха оттеглили под навесите си. Иза и Аба приказваха край огромната клада, превърнала се в тлеещи въглени, докато Айла и Ага седяха кротко и гледаха Она и Уба да си играят. Едногодишният син на Ага, Грууб, спеше мирно в ръцете и, след като до насита се бе наял с топло мляко.
— Айла — отрони жената малко нерешително. — Искам да знаеш нещо. Не винаги съм се държала добре с теб.
— Ага, винаги си била учтива — прекъсна я Айла.
— Това не е същото като да си добра — рече Ага. — Говорих с Друуг. Той заобича дъщеря ми, макар и да се е родила в дома на първия ми стопанин. Той никога не е имал момиче край огъня си. Друуг вика, че винаги ще носиш частица от духа на Она в себе си. Всъщност не познавам обичаите на духовете, но Друуг казва, че когато един ловец спаси живота на друг ловец, той запазва частица от духа на спасения от него човек. Стават нещо като побратими, като братя. Радваме се, че ти носиш частица от духа на Она, Айла. Доволна съм, че нея още я има, за да го споделя с теб. Ако някога имам щастието да родя друго дете и ако то е момиче, Друуг обеща да го наречем Айла.
Айла бе стъписана. Не знаеше какво да отговори.
— Ага, това е прекалено голяма чест. Айла не е сред имената на Клана.
— Вече е — рече Ага. Жената стана, направи знак на Она и пое към навеса си. Обърна се за миг и рече: — А сега ще си вървя.
Това бе най-близкият жест до „довиждане“ на хората от Клана. Най-често го пропускаха, просто си тръгваха. В Клана нямаха също израз за „благодаря“. Знаеха какво е благодарност, но това понятие носеше по-различно значение, обикновено чувство на задължение, и то от човек с по-нисък ранг. Помагаха си, защото такъв бе начинът им на живот, това бе техен дълг, необходим за оцеляването им и нито се очакваха, нито се получаваха благодарности. Извънредните дарове и услуги носеха тежестта на задължението да бъдат върнати с нещо също толкова ценно, това бе ясно на всички и не бяха необходими никакви благодарности. Докато бе жива Она, ако не и се удадеше случай или на майка и преди да порасне да върнат подобна услуга и да си осигурят частица от духа на Айла, тя щеше да бъде длъжница на Айла. Предложението на Ага не бе, за да върне дълга, то означаваше повече, по такъв начин тя изразяваше благодарността си. Аба стана да си върви, малко след като дъщеря и си бе тръгнала.
— Иза винаги е разправяла, че си щастливка — жестикулираше старицата, докато минаваше покрай момичето. — Вече и вярвам.
— Иза, Ага ми каза, че винаги ще нося частица от духа на Она в себе си, но нали само я домъкнах обратно, а ти бе тази, която и върна дъха. Колкото аз съм спасила живота и, толкова и ти. Ти не носиш ли частици от множество духове, та ти си спасила живота на толкова хора?
— Защо според теб знахарката има свое собствено положение Айла? Именно защото тя носи частица от духа н всеки човек от Клана си, както на мъже, така и на жени. Всъщност на целия Клан, благодарение на самия Клан. Тя им помага да се появят на този свят и се грижи за тях през целия им живот. Когато една жена стане знахарка, всеки дава тази частица от духа си, дори тези, чийто живот още не е спасила, защото не се знае кога ще се наложи.
— Когато някой човек умре и се пресели в света на духовете — продължи Иза — знахарката губи частица от духа си. Някои вярват, че това я кара да се старае повече. Повечето знахарки се стараят и без това. Не всяка жена може да стане знахарка, дори щерка и не винаги става. Трябва да има нещо отвътре, което я кара да иска да помага на хората. Ти носиш това нещо, Айла и тъкмо затова те обучавам. Още отначало го забелязах, когато искаше да помогнеш на онова зайче след раждането на Уба. А и изобщо не се замисли на каква опасност се излагаш, когато отиде да спасяваш Она, просто искаше да спасиш живота и. Знахарките от моя род имат най-високо положение, Айла, и ти ще бъдеш от моя род.