Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Весело празнично настроение съпътстваше приготовленията. Не се случваше често целият Клан да напусне едновременно пещерата и необикновеното преживяване, свързано с бивакуването на морския бряг, бе вълнуващо, особено за децата. Брун бе предвидил един-двама мъже всекидневно да се връщат до пещерата, за да се уверят, че в тяхно отсъствие всичко е на мястото си. Дори Креб гледаше, с надежда на промяната на обстановката. Рядко се отдалечаваше твърде много от пещерата.
Жените се заеха с мрежата, поправяйки отънелите нишки и изплитайки цял нов участък с въжета от влакнеста лоза, жилави кори, яки треви и дълги животински косми, за да я удължат. Макар и сухожилията да бяха здрав и як материал, не ги използваха. Както и кожата от водата, те се втвърдяваха и ставаха корави, а и не поглъщаха омекотяващата мас много добре.
Огромната есетра, често с дължина надхвърляща четири метра и с тегло повече от тон, се преселваше от морето, където прекарваше по-голямата част на годината, в сладководните реки и потоци да хвърля хайвера си рано през лятото. Месестите мустачки под беззъбата и уста придаваха на древната, прилична на акула риба страховит външен вид, но храната и се състоеше от безгръбначни и дребни рибки, събирани по дъното. По-дребната треска обикновено не надхвърляше дванадесет килограма, но имаше и екземпляри от по сто килограма и повече, всяко лято мигрираше в по-плитките води. Макар и да бе дънна риба, понякога изплуваше на повърхността и влизаше в сладководните притоци по време на миграцията и на търсенето на храна.
През четиринадесетте дни на лятното размножаване на есетрата устията на реките гъмжаха от тази риба. Въпреки че рибите, които си избираха по-малките водни пътища, не достигаха размера на великаните, разпенващи по-големите реки, есетрата, която щеше да се озове в мрежата на Клана, нямаше да им създаде проблеми да я изтеглят на брега. Първата огромна моруна тъкмо бе навлязла в потока, когато Брун издаде заповед за тръгване. Щяха да тръгнат на следната утрин.
Айла се събуди, обзета от вълнение. Бе скатала кожата си за спане във вързоп, храната и кухненските принадлежности се намираха в кошницата и за бране, а широката кожа, която щяха да използват за подслон, бе натоварена върху всичко това още преди закуска. Иза никога не напускаше пещерата без целебната си торба и тъкмо я приготвяше, когато Айла изтича пред пещерата да види дали вече ще тръгват.
— Побързай, Иза — подкани я тя, втурвайки се вътре. — Още малко и тръгваме.
— Мирясвай, детенце. Морето няма да ни избяга — отвърна Иза, след като стегна здраво връвта на торбата си.
Айла нарами на гръб кошницата си за бране и вдигна Уба. Иза я последва, после погледна назад, като се опитваше да си спомни дали не е забравила нещо. Винаги, когато напускаше пещерата, имаше чувството, че забравя нещо. „Е, Айла може да се върне да го вземе, ако е толкова важно“, помисли си тя. Повечето хора от Клана бяха навън и малко след като Иза зае определеното си място, Брун даде сигнал да тръгват. Едва бяха тръгнали, когато Уба взе да се гърчи, за да слезе на земята.
— Уба не бебе! Иска ходи сама — зажестикулира тя с детинско достойнство. На три годинки и половина Уба бе започнала да подражава на възрастните и по-големичките деца и отказваше да я глезят като новородените бебетата. Растеше. Горе-долу след около четири години вероятно щеше да стане жена. Имаше да научава доста неща за тези четири кратки години и благодарение на вътрешно чувство за бързото и съзряване, започваше да се подготвя за допълнителните отговорности, които тъй скоро щеше да носи.
— Добре, Уба — направи знак Айла, докато я пускаше на земята. — Но се дръж близо зад мен.
Спуснаха се покрай потока от тяхната страна на планината, като си пробиваха път по новата пътека покрай променилото се корито, която вече бе утъпкана недалеч от струпването на дънери. Пътят бе лесен — макар че връщането щеше да е по-изнурително — и преди обяд достигнаха ивица на морския бряг. Построиха си временни навеси по-далечко от прииждащия прилив, като използваха за подпори храсталаци и изхвърлени от морето дървета. Накладоха огньове и отново провериха мрежата. Риболовът щеше да започне следващата утрин. След като изградиха бивака, Айла тръгна към морето.