Кланът на пещерната мечка

— Но и Она помага — замоли се детето.

— Она е по-голяма от теб, Уба. Ще помагаш после, като измъкнем рибата на брега. Твърде опасно е за теб. Дори Креб седи близо до брега. Ти ще останеш тук.

— Да, мамо — каза с жест Уба, като не криеше разочарованието си.

Движеха се бавно, като вдигаха колкото се може по-малко шум, докато се разгръщаха и образуваха огромен полукръг, а после изчакваха, докато пясъкът, който вдигаха при движението си, се уталожи отново. Айла бе разкрачила крака и се съпротивляваше на силното течение, бушуващо край нозете и, като не откъсваше очи от Брун и чакаше знака. Намираше се в средата на коритото на еднакво разстояние от двата бряга и бе най-близо до морето. Зърна огромна тъмна сянка да се плъзга покрай нея на няколко метра. Есетрите се бяха раздвижили.

Брун вдигна ръка, всички не смееха да си поемат дъх. Веднага щом свали ръката си, Кланът взе да кряска и да пляска по водата, като вдигаше пенливи пръски. Изглеждащият на пръв поглед хаотичен безпорядък от шумотевица и пръскане скоро се оказа съвсем целенасочена постъпка. Кланът гонеше рибата към мрежата, като все повече затваряше кръга. Брун и Друуг притичаха от отсрещния бряг, като мъкнеха мрежата със себе си, докато безпорядъчното плискане на Клана пречеше на рибата да се отправи обратно в морето. Мрежата се затвори, като все повече сбутваше сребристото множество от мятащи се риби на все по-малко пространство. Няколко от огромните чудовища се опитваха да разкъсат здравите възли на нишките и да излизат на свобода. Все повече ръце се хващаха за мрежата, като я отблъскваха към брега, докато тези на брега теглеха и целият Клан се бореше да извади на брега конвулсивно подскачащото стадо риби.

Айла вдигна очи и видя Уба, нагазила до колени сред гърчещите се риби да се опитва да ги докосне от обратната страна на мрежата.

— Уба! Връщай се! — направи и знак тя.

— Айла! Айла! — изплака детето, а после посочи към морето. Она! — писна тя.

Айла се извърна да погледне и едва успя да зърне тъмнокосата главичка да подскача веднъж, преди да изчезне под водата. Детенцето, годинка по-голямо от Уба, бе загубило почва под краката си и морето го бе отнесло. В суматохата около изтеглянето на улова никой не бе и обърнал внимание. Само Уба, гледаща по-голямата си приятелка с възторг от брега, бе забелязала отчаяната борба на Она и неистово се опитваше да привлече вниманието на някого, за да съобщи за случилото се.

Айла отново се гмурна в мътните, развълнувани води на реката и и загреба към морето. Плуваше по-бързо от всякога. Отичащото се течение и помагаше, но същото това течение теглеше със същата сила момиченцето към дънната яма. Айла зърна главичката да изплува още веднъж и напрегна всички сили. Вече бе близо до нея, но се боеше, че не бе достатъчно близо. Ако Она достигнеше ямата преди Айла да я достигнала, силното течение щеше да я замъкне на дълбокото.

Водата вече бе станала солена, усещаше вкуса и. Мъничката, черничка главичка изплува още веднъж на около метър, после изчезна под водата. Айла усети спадането на температурата на водата, докато се гмуркаше отчаяно, устремявайки се под вода към изчезващата главичка. Напипа разпилените коси и сграбчи в юмрук дългата, полюшвана от водата коса на малкото момиче.