Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Ние?
— С мен е майор Търнър. Офицер със същото звание и същите способности. Абсолютно независим свидетел. Тя чу всичко и има своето мнение.
— Какво по-точно е чула?
— Имате ли функция „търсене“ на компютъра, в който съхранявате архивите си?
— Естествено.
— Да речем, че аз напиша _Ричър, жалби срещу_, какво ще получа?
— Точно това, което вече знаете. Клетвената декларация на Голямото куче срещу вас или нещо подобно.
— Мога ли да вярвам, че тази компютърна функция е бърза и надеждна?
— Ама вие наистина ли ме будите посред нощ, за да си говорим за компютри?
— Нуждая се от информация.
— Системата е доста бърза. Не е особено интуитивна но спокойно може да ви отведе директно до търсения документ.
— Подхвърлих за случая пред споменатия адвокат и той си го спомни веднага. Нарече го „онази история, свързана с армията“, а после попита какво общо имам аз. Казах му, а той викна: „Нима не пострадах достатъчно?“.
— Какво е искал да каже според вас?
— Ако бяхте там, веднага щяхте да разберете. Дори само от тона, с който го каза. Клетвената декларация на Голямото куче не е била само жалба, която той е подал, а след това е забравил за нея. Не е било рутинно оплакване, а нещо _по-особено_. Една цяла история с начало, развитие и край. Предполагам, че краят е бил доста неприятен. Натам сочи информацията, която сме събрали. А лично за него това е бил един много неприятен случай, който е променил целия му живот. Спомня си го с огромно съжаление.
— Аз не съм консултант по водене на диалози, а адвокат, Ричър! Нуждая се от факти, а не от интерпретации на начина, по който хората обясняват нещата.
— А пък аз съм специалист по разпитите и научавам много неща, като слушам внимателно. Той ме попита защо се интересувам от този случай, но така, сякаш се учудваше, че някой изобщо проявява интерес. Нали всичко интересно около това _нещо_ се е изчерпало преди много години?
— Полунощ е, Ричър — раздразнено подхвърли тя. — Няма ли да ми кажеш какво всъщност искаш?
— Задръж още малко. И без това нямаш какво да правиш. Едва ли ще можеш да заспиш. Кулминацията беше въпросът, който зададе: _Нима не пострадах достатъчно?_ Почти едновременно с него жена му се разкрещя и ни изхвърли. Те живеят доста мизерно и очевидно са нещастни от това. А споменаването на Голямото куче беше ключовият момент. Нещо като пробуден спомен от миналото с продължаващи и до днес негативни последици. Това е единственият начин да се тълкуват думите, които използваха. А аз започвам да се питам дали тази история изобщо е стигнала до съда. Може би някой го е сритал в задника за първото му морално нарушение като юрист. Което го е накарало да поеме надолу по каменистия път, свършил преди четири години с отстраняването му от адвокатската колегия. Това е причината, поради която нито той, нито жена му искаха да чуят за случая. Защото той е поставил началото на всичките им беди. _Нима не пострадах достатъчно?_ Тоест през последните шестнайсет години животът ми беше ад, който ти ме караш да преживея отново…
— Какво пушиш, Ричър? Ти изобщо не си спомняш за подобно дело. Значи не си ходил на съд. В противен случай поне би го запомнил. Но ако делото е било гледано в съда и адвокатът е получил ритник в задника, защо им е да го възобновяват сега?
— Възобновяват ли го?
— Предупреждавам те, че ще затворя.
— А какво би станало, ако някой е набрал: _Ричър, жалби срещу_, извадил е на бял свят клетвените показания на Голямото куче и ги е вкарал в системата за преразглеждане? Като, разбира се, е вдигнал пушилка относно сериозността на случая.
Мълчание.
— Ще изглежда като съвсем нормален юридически казус, нали? — подхвърли Ричър. — Ние ще си подготвим досие, ще започнем подготовка за защита, ще чакаме разговор с прокуратурата и ще се надяваме стратегията ни да успее.
Никакъв отговор.
— Проведе ли вече разговор с прокурора? — попита Ричър.
— Не.
— Може би изобщо няма назначен прокурор. Може би цялата работа е едностранна илюзия със срок на годност една минута. Тоест аз би трябвало да надникна в папката ти и да побягна като луд.
— Не може да е илюзия. Притискат ме от министерството.
— Кой по-точно? Може би получаваш послания, но всъщност не знаеш откъде идват. Сигурна ли си, че Голямото куче е мъртъв? Виждала ли си смъртния му акт?
— Говориш глупости, Ричър.
— Може би. Хайде да допуснем, че преди шестнайсет години делото е стигнало в съда? Без моето знание. Може би покрай някое друго дело с подобни обвинения. Като част от специална акция. Може би са предприели нови и решителни мерки срещу преследвачите на линейки. И по тази причина са наритали задника на онзи нещастник. Какви документи бихме могли да видим тогава?