Пожарът

— Сега обаче двамата с теб знаем, че майка ви е оцеляла — казах аз. — Ако е била пратена в затвора, както смяташ ти, разбирам защо не е можела да прати вест за себе си през всичкото това време. Но тя беше в Загорск преди десет години, даде ми картичката. Сега ти смяташ, че рисунката на шахматната дъска ти я е пратила също тя. Как е попаднала в ръцете й? Защо е чакала толкова дълго, за да я изпрати?

— Още не знам отговорите на тези въпроси — призна Ним. — Но вярвам, че съм наясно с едно. За да го разбереш, трябва да знаеш известната приказка за Жар-птица — онази, която е нарисувана на картичката, както и да проумееш какво означава тази приказка за нас, руснаците.

— Какво изобщо означава Жар-птица? — попитах, макар че смятах, че вече имам някаква представа.

— Тя може да крие обяснението на факта, че майка ми е още жива, обяснението за това как е оцеляла — отвърна Ним.

Изгледах го изненадано и той добави:

— Ами ако Мини все пак е успяла да открие майка ни, след като е оставила Саша в сиропиталището? Ако я е намерила, както всички ние предполагахме, в затвора, когато съветските власти са се готвели да я ликвидират и така да стане поредната жертва на Играта? Какво би дала Мини в замяна на свободата на майка ни?

Нямаше нужда да питам. Имаше само един предмет, за който бях сигурна, че се намира в ръцете на руснаците:

— Черната царица! — възкликнах.

— Взе ми го от устата — отвърна Ним с доволна усмивка. — Връзва се, особено ако Мини е успяла да направи копие на истинската фигура, а сама е задържала оригинала! Това обяснява гамбита с двете царици, който ние вече разкрихме.