Планината Грей

– Ръката ти е под ризата ми– отбеляза Саманта.

– Да, много е хубаво.

– Наистина. От доста време не ми се е случвало.

Най-накрая се целунаха истински – дълга изучаваща целувка, с лудешко опипване и разкопчаване на копчета. Откъснаха се един от друг, за да свалят коланите и да събуят обувките. Следващата целувка беше по-нежна, но и четирите ръце продължаваха да са заети с дрехите. Когато най-накрая се съблякоха напълно, се любиха на светлината на горящия огън. Отначало не намериха ритъма. Той беше малко грубичък, а тя беше позагубила тренинг, но скоро опознаха телата си. Първият път беше бърз, защото и двамата се нуждаеха от облекчение. Вторият път им донесе по-голямо удоволствие, докато опитваха и сменяха позите. Когато приключиха, бяха изтощени, но продължиха да се докосват нежно.

Беше почти девет вечерта.

На сутринта тънката снежна покривка беше изчезнала. Слънцето грееше ярко, въздухът беше чист. Те походиха около час, прескачаха пресъхналите рекички, пъхаха се в плитките пещери, които момчетата бяха използвали като крепости в един друг живот, пропълзяваха по канари, взривени от земната повърхност преди десетилетия, и попадаха на пътеки, които никой друг не би могъл да открие.

Саманта не беше преуморена от маратона предишната вечер, но някои мускулчета определено я наболяваха. Джеф обаче беше свеж и бодър. Независимо дали се катереше в планината, или правеше секс пред огъня, издръжливостта му беше неизчерпаема.

Тя го последва в клисурата в подножието на планината, после по друга пътека, която се губеше в гъсти гори. Двамата се покатериха по някакви скали и влязоха в пещера, която не се виждаше отвън дори от пет-шест метра. Джеф включи фенерче и хвърли поглед през рамо.