Планината Грей

– Някога возила ли си се на такова нещо?

– Живея в Манхатън.

– Скачай.

И тя скочи. Зад него имаше тясна седалка. Саманта обгърна здраво кръста му с ръце, докато той форсираше двигателя.

– Дръж се здраво! – предупреди я Джеф.

Стрелнаха се по същата пътека, по която бяха дошли пеша само преди секунди широка колкото по нея да минат двама души. Тя водеше към застлан с чакъл път, по който Джеф се втурна като каскадьор.

– Дръж се здраво! – отново се провикна той, вдигна предните колела и те на практика се понесоха във въздуха.

Саманта искаше да го помоли да намали скоростта, но вместо това просто се вкопчи още по-силно в него и затвори очи. Пътуването беше вълнуващо и плашещо, но тя знаеше, че Джеф не би я изложил на опасност. Завиха по друга черна пътека, изключително стръмни Дърветата бяха твърде нагъсто, за да се правят каскади затова Джеф стана по-предпазлив. След като пътуваха около половин час с АТВ-то, лодката се струваше приятно преживяване на Саманта.

– Може ли да попитам къде отиваме? – попита тя В ухото му.

– На излет, нали ти казах.

Пътеката стигна билото и те поеха по него. Джеф зави по друга пътека, по която започнаха да се спускат – опасно пътуване, по време на което се плъзгаха от едната до другата страна и заобикаляха дървета и канари. За малко намалиха скорост в една просека и се насладиха на гледката отдясно.

– Планината Грей – кимна той към голото и обръснато възвишение в далечината. – След малко ще бъдем на своя земя.

Саманта се мобилизира за последния отсек от пътя и след като профучаха през Йелоу Крийк, видя хижата – четвъртита сграда от стари дървени трупи, с предна веранда и комин в единия край.

Джеф паркира отзад и каза:

– Добре дошла в малкото ни скривалище

– Сигурна съм, че има и по-лесен начин да се стигне до тук – отбеляза Саманта.

– Разбира се. Има междуселски път недалече. По-късно ще ти го покажа. Готино, нали?

– Сигурно. Не си падам много по хижите. Донован ми я показа веднъж от въздуха. Ако не ме лъже паметта, каза ми, че няма водопровод, електричество и отопление.

– Правилно. Ако останем да пренощуваме, ще спим до камината.

Не бяха обсъждали такова пренощуване, но Саманта изобщо не беше учудена. Последва го нагоре по стълбите, през верандата и в голямата стая. В камината тлееше дебела цепеница.

– От колко време си тук? – попита го тя.

– Пристигнах снощи, спах до огъня. Наистина е много приятно и уютно. Искаш ли бира?

Тя погледна часовника си: дванайсет без петнайсет.

– Малко е раничко. – До масата за хранене видя хладилна чанта. – Носиш ли вода?

Той ѝ подаде бутилка вода и си отвори бира. Седнаха на дървените столове пред камината. Той отпи и каза: