Планината Грей
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 9789547693685
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Планината Грей». Краткое содержание книги:
– Колко лесно може да се разхлаби тази муфа?
– Не е трудно, ако знаеш как да пипаш. Номерът е да го направиш така, че да не те хванат. Трябва да почакат да се стъмни, да се промъкнеш до мястото на рампата, където с привързан самолетът, да вдигнеш капака на, двигателя и да си свършиш работата с фенерче и с гаечен ключ. Един от експертите ни твърди, че може да бъде на правено за седем минути. В онази нощ там е имало още седемнайсет малки самолета, но не е имало почти никакво въздушно движение. На рампата е било много спокойно. Проверихме охранителните камери от общия терминал и не открихме нищо. Говорихме с момчетата, които са дежурили през онази нощ, нищо не са видели. Проверихме дневниците на механиците в Роаноук и разбира се, всичко си е работело чудесно, когато Донован е взел самолета след последната проверка.
– Колко сериозно е повреден двигателят? – попита Мати.
– За нищо не става. Изглежда, чесната е посякла няколко дървета. Може би Донован се е опитал да се призе ми на шосето, но е видял фаровете на кола, кой знае…когато се е ударил в дърветата, самолетът се е наклони, и се е забил с носа напред. Двигателят се е разбил и вече няма как да определим положението на муфата. Относително лесно е да се установи, че притокът на гориво секнал, но извън това може да са се случили много неща Съдията влезе и зае мястото си. Огледа залата и каза нещо на един секретар.
– Сега какво? – прошепна Саманта.
– Ще продължим да търсим – отвърна Джеф, но не много убедено.
Съдията погледна към дъното на съдебната зала и каза:
– Госпожо Уайът?
Мати представи Джеф на съдията, който поднесе вежливо съболезнованията си и каза хубави неща за Донован. Джеф му благодари, а Мати започва да вади заповеди, които съдията да подпише. Той старателно прочете завещанието и коментира някои негови разпоредби. Двамата с Мати обсъдиха стратегията по наемането на адвокат, който да продължи с обжалването на делото “Тейт”. Джеф беше разпитан за финансовото положение на Донован, за активите и задълженията му.
След около час всички заповеди бяха подписани и завещанието беше официално отворено. Мати остана да се оправя с друг въпрос, но Джеф беше освободен. Докато двамата със Саманта се връщаха към Службата, той каза:
– Аз изчезвам за няколко седмици, така че използвай предплатения телефон.
– На конкретно място ли отиваш?
– Не.
– Не се учудвам. Аз самата заминавам за празниците – първо във Вашингтон, после в Ню Йорк. Явно няма да се видим известно време.
– Значи весела Коледа и щастлива Нова година?
– Да, весела Коледа и щастлива Нова година.
Той спря я целуна по бузата.
– И на теб.
После зави в една пряка и се отдалечи с бърза крачка. Опасяваше се да не го следят.
Погребението на Франсин Кръмп беше в единайсет часа в сряда в църквата “Хоулинес”, дълбоко в планинската котловина. Саманта не смяташе да присъства. Анет настойчиво я посъветва да не го прави, защото най-вероятно щяха да извадят змиите и да започнат да танцуват. Саманта прие съвета ѝ сериозно. Впоследствие Анет призна, че е преувеличила. Във Вирджиния вече нямаше църковни общности, които да се занимават със змии, и тя поясни:
– Всичките им членове са мъртви.
Гнездо разгневени гърмящи змии надали щеше да бъде толкова неприятно, колкото глутницата Кръмп, които се появиха по-късно за открит конфликт с госпожица Коуфър. Нападнаха като пълчища, каквито Мати виждаше за пръв път: петимата братя и сестри, някои от настоящите им брачни половинки, някои от по-големите им деца и двама-трима подбрани кръвни роднини.
Скъпата им майка беше мъртва и вече беше време да разделят парите.
Мати пое нещата в свои ръце и нареди на повечето да си ходят. Само петимата братя и сестри щяха да имат правото да участват в срещата, останалите трябваше да седят в пикапите си. Двете с Анет ги поведоха към заседателната зала и след като ги настаниха, Саманта влезе. Като цяло бяха съсипани. Току-що бяха погребали майка си. Бяха ужасени да не би да изгубят семейната земя и парите, които можеше да им донесе, и се сърдеха на адвокатите, задето улесняват процеса. Освен това ги тормозеха техни роднини, дочули слухове за откритите мини. Бяха далече от домовете си и отсъстваха от работа. И, както подозираше Саманта, се боричкаха помежду си.