![Московска афера [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/5/8/moskovska-afera-bg-download.jpg)
Московска афера [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0905-6
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московска афера [bg]». Краткое содержание книги:
При създалите се обстоятелства се налага Габриел да замине под прикритие за Москва. Там той разбира, че руският олигарх Иван Харков подготвя сделка за доставка на много опасни оръжия на Ал Кайда.
За да предотвратят грозящата опасност, Мосад и западните служби за сигурност трябва да проникнат в обкръжението на Харков. Такава възможност възниква, когато се разбира, че съпругата на олигарха колекционира платната на известна импресионистка. Но Иван става много подозрителен и операцията е на път да се провали.
— Ти си в беда, скъпа.
— Не, мамо.
— Кой беше мъжът, когото изпрати да ми донесе това писмо?
— Приятел. Някой, който ми помага.
— В какво?
Елена остана мълчалива.
— Напускаш съпруга си?
— Да, мамо, напускам го.
— Нарани ли те?
— Лошо.
— Удари ли те?
— Не, никога не ме е удрял.
— Значи има друга жена?
Елена кимна, без да откъсва очи от храната си.
— Тя е просто деветнайсетгодишно дете. Сигурна съм, че Иван ще нарани и нея един ден.
— Не трябваше да се омъжваш за него. Молих те да не се омъжваш за него, но ти не ме послуша.
— Знам.
— Той е чудовище. Баща му беше чудовище и той е чудовище.
— Знам. — Елена се опита да хапне малко супа, но бе загубила апетит. — Съжалявам, че с децата не те виждахме по-често през последните години. Иван не ни позволяваше. Това не е извинение. Трябваше да му се опълча.
— Не е нужно да се извиняваш, Елена. Знам повече, отколкото си мислиш.
По бузата на Елена се търкулна сълза. Тя я избърса, преди майка й да я види.
— Много съжалявам за начина, по който се държах с теб. Надявам се да ми простиш.
— Прощавам ти, Елена. Но не разбирам защо дойде в Москва.
— Трябва да свърша нещо, преди да напусна Иван. Трябва да защитя себе си и децата.
— Да не смяташ да задигнеш парите му?
— Това няма нищо общо с пари.
Майка й не настоя да научи повече. Тя беше съпруга на партиен член. Знаеше за тайните и ограниченията.
— Кога възнамеряваш да му го кажеш?
— Утре вечер. — Елена замълча, после добави многозначително: — Когато се върна във Франция.
— Съпругът ти не е от хората, които приемат леко лошите новини.
— Никой не знае това по-добре от мен.
— Къде смяташ да отидеш?
— Още не съм решила.
— Ще останеш в Европа или ще се прибереш в Русия?
— В Русия вече няма да е безопасно за мен.
— Какво говориш?
— Може да се наложи да отведа децата някъде, където Иван няма да е в състояние да ги намери. Разбираш ли какво ти казвам?
Съпругата на партийния член разбираше чудесно.
— Ще ги видя ли някога отново, Елена? Ще видя ли някога отново внуците си?
— Може да мине известно време дотогава. Но… да, ще ги видиш отново.
— Време? Колко време? Погледни ме, Елена. На мен не ми остава много време.
— Оставила съм малко пари в долното чекмедже на скрина. В момента това е всичко, с което разполагам.
— В такъв случай не мога да ги приема.
— Довери ми се, мамо. Трябва да вземеш тези пари.
Светлана сведе поглед и опита да се храни, но вече бе изгубила апетит — също като дъщеря си. Двете останаха дълго време неподвижни, като се държаха за ръце през масата. Лицата им бяха мокри от сълзи. Накрая майката взе писмото и го допря до пламъка на свещта. Елена погледна към телевизора и видя как новият цар на Русия приема венцехваленията на масите. Не можем да живеем като нормални хора — помисли си тя. — И никога няма да можем.
Противно на здравия разум и в разрез с всички писани и неписани правила, Габриел не се върна веднага в стаята си в хотел „Риц-Карлтън“. Вместо това се отклони още по на юг, към жилищните блокове на Октомврийския площад, и стигна до сградата, която местните жители наричаха Кучешкия дом. От нея не се разкриваше гледка към река Москва, нито към Кремъл, само към идентично изглеждаща постройка, към паркинг, пълен с раздрънкани малки автомобили, и към „Садовое колцо“61 — евфемизъм, защото от градините нямаше и помен, — откъдето се носеше тътен денем и нощем. От север духаше лют вятър и напомняше, че руското „лято“ е свършило и че скоро отново ще бъде зима. Поетът в Алон си помисли, че това е съвсем подходящо за случая. Може би никога не е имало лято, рече си той. Може би лятото е било илюзия — като мечтата за руска демокрация.
61
Кръгов булевард в центъра на Москва. — Б.пр.