Московска афера [bg]

55. Москва

Оставаше само седмица до изборите и ликът на руския президент беше навсякъде. Той украсяваше билбордовете и правителствените сгради в градския център; гледаше от първите страници на вестниците и новинарските предавания на контролираните от Кремъл телевизии; усмихваше се върху плакатите, разнасяни от активистите на младежката организация на партия „Единна Русия“, и се рееше богоподобно над града върху един аеростат. Самият президент се държеше така, сякаш се провеждаше истинска предизборна кампания, а не грижливо режисиран фарс. Сутринта той се включи в кампанията в потьомкинските села60, после се върна в Москва за голям следобеден митинг на стадион „Динамо“. Според Радио Москва, това беше най-големият политически митинг в историята на съвременна Русия.

От Кремъл бяха позволили на още двама кандидати да се състезават на изборите, но повечето руснаци не можеха да си спомнят имената им и дори чуждестранната преса отдавна бе спряла да им обръща внимание. Коалиция за свободна Русия — единствената реална организирана опозиционна сила в страната — нямаше кандидат, но проявяваше голяма смелост. Докато президентът държеше реч пред тълпите на стадион „Динамо“, представителите на коалицията се събраха на контрамитинг на Арбатския площад. Когато полицията и цивилните й агенти приключиха с тях, стотина членове на „Свободна Русия“ се озоваха в ареста, а други сто — в болницата. Късно следобед на площада все още имаше следи от кървавото меле, когато Габриел, с тъмен каскет от рипсено кадифе и английски дъждобран, тръгна по „Булварное колцо“ към реката.

Катедралата „Христос Спасител“ се извиси пред него. Петте й златни купола с формата на луковици сякаш подпираха схлупеното сиво небе. Старата катедрала била взривена през 1931 г. от Каганович по заповед на Сталин, най-вероятно, защото закривала гледката от прозорците на апартамента му в Кремъл. На нейно място болшевиките се опитали да издигнат масивен правителствен небостъргач, наречен „Дворец на Съветите“, но крайречната почва се оказала неподходяща за подобна постройка и строежът непрекъснато се наводнявал. Накрая Сталин и инженерите му се предали и превърнали терена в обществен плувен басейн — най-големия в света, разбира се.

Възстановена след падането на комунизма с огромни обществени средства, днес катедралата беше един от най-популярните туристически обекти в Москва. Габриел реши да я пропусне и свърна към реката. На крайбрежната улица стояха трима мъже на разстояние един от друг и се взираха в огромна жилищна сграда, върху която се въртеше бавно емблемата на „Мерцедес-Бенц“. Алон ги подмина, без да каже и дума. Един по един, мъжете се обърнаха и го последваха.