Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Държиш се за кръста. Боли ли те?
— Малко. — Обърна се и изведнъж хукна.
Когато нахлу в банята на долния етаж, почувства Брас почти зад гърба си. Затръшна вратата, като се надяваше да не го удари по лицето. Падна на колене пред тоалетната и изхвърли обяда си. Зад нея вратата се отвори.
— Предупредих те, жено. Сега ти е лошо.
Не можеше да му отговори, тъй като все още повръщаше. Мъжът нежно я хвана за косата, а с другата ръка заразтрива гърба й. Най-накрая, когато нищо не остана в стомаха й, тя спря.
— Не стой в банята — изстена. — Толкова ми е неудобно.
— Ти си бременна. Сутрешното гадене е нормално.
— Но вече е следобед.
— Може би ти е лошо, защото работи твърде много днес. Не го прави отново, Триша. Забранявам ти да си мърдаш дори пръста. Нека това ти е за урок.
— Или е това, или получавам преждевременно сутрешно неразположение, защото нищо в тази бременност няма да бъде обикновено. Бих искала някоя жена от Новите видове вече да е раждала, за да имам представа какво да очаквам. Може би е нормално да се получава неразположение по това време на деня, когато плодът е бебе от Новите видове.
— Ще ти помогна. Свърши ли с повръщането?
Тя кимна.
— Имам нужда от четка и паста за зъби.
Като я подкрепяше внимателно, Брас й помогна да се изправи.
— Ще донеса нещата, които Слейд остави за теб сутринта. Видях тези вещи в една от чантите. Смяташ ли, че ще се оправиш сама, докато се върна?
— Добре съм. Благодаря.
След като я остави сама, тя се обърна и се взря в отражението си в огледалото. Имаше блед и измъчен вид. Може би наистина прекалих днес. Просто искаше къщата да е чиста. Ако не се познаваше добре, би предположила, че е получила неконтролируем „инстинкт за гнездене“, който беше присъщ на жени в по-късна бременност. По принцип, имаше склонност да чисти, когато беше нервна или притеснена — емоциите, които в момента преживяваше.
Брас се върна и й подаде нови четка и паста за зъби. Докато тя миеше устата си, той остана до нея, отказвайки да напусне банята. Триша мразеше да повръща. Когато вече бе сигурна, че е премахнала лошия дъх и отстранила неприятната миризма, изми лицето си. Мъжът й подаде кърпа, обслужваше я така, сякаш бе придворна дама. Тя се усмихна на забавното сравнение, подсуши лицето си и му върна хавлията обратно.
— Благодаря ти.
Той кимна, но изведнъж се наведе, грабна я на ръце и се отправи към стълбите.
— Пусни ме. Мога да ходя.
— Ти прекали, затова аз поемам контрола. Ще изпълняваш моите заповеди!
— Няма. Хайде, Брас. Добре съм.
— Млъкни!
— Целуни ме по задника.
— Готов съм да го напляскам.
— Никога не докосвай задника й — изръмжа Слейд. — Какво става тук? Защо я носиш?
Брас се извърна с Триша в ръце. Взря се в приятеля си, който го наблюдаваше от вратата. Напрегна се.
— Тя искаше да почисти дома ти. Аз й казах, че ще го направя сам, но не ме послуша. Настоя да ми помогне. Получи сутрешно неразположение и аз я нося в стаята й да си почине.
Гневът на Слейд изчезна и погледът му се смекчи, когато срещна очите на Триша.
— Добре ли си?
— Да. Кажи му да ме остави. Той не иска и да ме чуе. Мисли си, че ми е лошо и не мога да ходя.
Младият мъж пусна куфарчето, което носеше, и затвори входната врата зад себе си. Приближи към двамата и отвори ръце.
— Аз ще я взема.
— Изцяло е твоя.
Брас му подаде Триша.
— Голям късметлия съм.
Тя обви ръце около врата на любимия си.
— Нали знаеш, че не съм безпомощна? Мога да ходя и да върша всичко.
— Млъкни!
— Целуни ме по задника.
— И точно на това място ти влезе — изкикоти се Брас. — Разбираш ли сега защо я заплаших, че ще я напляскам?
— Да — кимна Слейд, все още загледан в Триша. — Аз ще ти напляскам задника, след това ще го целуна.
Младата жена се засмя, не беше очаквала, че ще бъде закачлив с нея. Радваше се, че не е ядосан, задето бе почистила къщата и вероятно бе прекалила.
— Това звучи извратено.
Той се усмихна и се качи по стълбите.
— Брас, ще те помоля да направиш вечерята.
— Разбира се.
— А аз ще я бутна във ваната и ще се постарая да не я удавя за това, че е такъв инат.
— Късмет — засмя се Брас.