Слейд

— Опа — изсмя се Брас. — Някой е в немилост.

— Не съм аз — рече Слейд, развеселен.

Трапезарията очевидно не беше ползвана изобщо, тъй като беше изрядна, с изключение на праха. Холът беше друга история. Може би масичката за кафе бе хубава, ако повърхността й можеше да се види от мръсни чинии, празни кутии от бира и сода и препълнен пепелник. Младата жена се намръщи, изучавайки Слейд.

— Пушиш ли?

Той вдигна рамене.

— Понякога, когато имам някоя и друга бира, за да прокарам ужасния й вкус. Мъжката дружба при човеците изглежда изисква да пийнем заедно по едно след работа, а също и да пушим.

— Е, моля те, не го прави, докато аз съм тук. От миризмата на цигарите ми се повдига.

— Няма да пуша вътре в къщата.

— Умен мъж. Те са вредни за теб.

Хвърли още един поглед на хола, преди да продължи нататък. На долния етаж имаше още: баня с вана, дневна, която не беше използвана, и офис, който беше. Понечи да каже нещо, но се спря, когато видя всички повърхности в стаята, покрити с хартии и празни опаковки от храни и напитки. Бе изумена, че някой може да притежава толкова много съдове. Тръгна нагоре по стълбите, след като пълната обиколка на етажа приключи.

— Всяка стая ли ще разглеждаме? — Той вървеше зад нея.

— Да. Искам да знам къде ще живея и с какво си имам работа. Започват да ми липсват седемдесетте години.

Брас се разсмя.

— Какво означава това — погледна ги учудено Слейд.

— Ще ти обясня по-късно — изсумтя приятелят му.

На втория етаж имаше две бани и три спални. В едната баня се влизаше направо от коридора, а другата беше в голямата спалня, която представляваше обширно помещение с двойно легло. Намръщи се на малкия матрак, обърна се да погледне Слейд, но не каза нищо. Разгледа и следващите две спални. В едната нямаше нищо друго, освен двойно легло и скрин. В последната стая имаше само лежанка с тежести и бягаща пътека. Затвори вратата и срещна погледа му.

— И така, ти къде ще спиш? Брас ще се настани в едната гостна, а в другата има само едно двойно легло. Аз няма да спя на пода. Предполагам, че може да спиш на дивана или на лежанката. — Тя сложи ръце на кръста.

Мъжът премигна няколко пъти, а на лицето му бе изписано объркване. Брас се разсмя и Слейд му хвърли злобен поглед, преди да се намръщи към Триша.

— Аз ще спя в моята стая, на моето легло и ти ще спиш с мен. Знам, че е тясно, но ще се справим. Довери ми се.

Погледът й се разходи по тялото му. Младата жена се поколеба.

— Няма да спя отдолу, защото единственият начин да споделим твоето легло е, като лежим един върху друг. А ти ще ме смажеш.

Слейд внезапно се раздвижи.

— Нека ти покажа как ще стане. Лека нощ, Брас. Чувствай се като у дома си. В хладилника има изобилие от храна.