Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:

Доктор Триша Норбит е прикована върху болнично легло от огромното тяло на мъж от Новите видове. Въпреки че е упоен от експерименталните медикаменти, той обещава да я дари с удоволствие… обаче персоналът в болницата ги прекъсва.
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120
Перейти на страницу:

— Слейд!

— Док!

Тя го сръга.

Мъжът се засмя, ръцете му погалиха тялото й, после я хванаха за бедрата. Той я вдигна и младата жена прехапа устни, когато я отпусна върху твърдия си член, докато изпълни сърцевината й. Отпусна се надолу, тялото й измина целия път и седна напълно в скута му.

— Добре де, Триша!

— Задник такъв!

Той тласна силно нагоре, в нея.

— Ти си лекар. Да не би да си се провалила на теста по анатомия? Това не е мястото, където се намирам в момента.

— Да ти го начукам — изстена тя.

— Не, Триша. Аз ще го направя вместо теб.

Той я сграбчи за бедрата и затласка в нея силно и бързо. Водата се разплиска над ръба на ваната, но Триша не й обърна внимание, докато стенеше. Слейд се размърда, хвана хълбоците й малко по-ниско и я вдигна нагоре, което за сетен път доказа силата му, лесно балансирайки с тежестта й. Започна да я движи надолу-нагоре по члена си, определяйки бързо темпо, което я доведе до безумен екстаз.

Цялото му тяло се напрегна, когато започна да се освобождава и членът му набъбна вътре в нея. Тя бе толкова близо до кулминацията, но той забави движението. Мъжът изръмжа грубо и рязко се дръпна, преди тялото му да се успокои.

— Съжалявам — изръмжа отново.

По дяволите! Триша кимна, сексуално неудовлетворена. Изведнъж Слейд премести краката си и разтвори бедрата й широко. Тялото я болеше от необходимостта да достигне кулминацията, но тя се опита да я пренебрегне, докато наблюдаваше как мъжът взима отново бутилката с бебешкото олио. За втори път изля от съдържанието му, преди пак да мушне пръстите си под водата. Триша изстена, когато той задразни клитора й.

— Кажи ми, ако те заболи — нареди й тихо. — Все още съм много подут.

Изобщо не я интересуваше. От играта на пръстите му с чувствителната й пъпка, удоволствието стана убийствено. Търкането и кръговете около снопчето нерви изтръгваха стонове от гърлото й. Мъжът започна да се движи нежно в нея, без да излиза много, просто забиваше дълбоко. Натискът, предизвикан от набъбналия му член, и усещането, което пораждаха пръстите му, дразнейки нейната сърцевина, я накараха да изкрещи името му, когато отметна глава назад срещу него. Връхлетя я шеметен екстаз, когато кулминацията я сграбчи. Слейд изръмжа.

— Забрави, че попитах дали няма да те нараня! — Той я стисна за бедрата, за да я държи неподвижно. — Убиваш ме, сладурче. Боже, толкова силно си стегната около мен, че ме боли. Това ще ме научи, че трябва да свършваш преди мен.

— Съжалявам. — Но не го мислеше изобщо.

Мъжът се засмя.

— Това е един добър начин да умра. — Устните му докоснаха врата й. — Спокойно, док.

Тя го сръга.

— Ти си вътре в мен. Какво е правилото?

— Ох. Извинявай, Триша.

— Спри да ме наричаш док.

— Но нали си такава.

Триша се обърна да погледне лицето му и стисна мускули. Слейд трепна.

— Предавам се. Няма повече да ти казвам док. Стегнала си ме до смърт. Набъбнал съм, помниш ли?

Тя се усмихна и се отпусна.

— Сега можеш да ме прегърнеш. Много обичам цялата история с подуването.

— Аз също, докато не ме стиснеш до смърт.

Младата жена се разсмя и посегна към кърпата.

— Ще ти се реванширам.

Триша не можеше да откъсне поглед от засмяното лице на Слейд и му отвърна с усмивка. Брас въздъхна дълбоко.

— Все така ли ще бъде, докато се роди бебето? Вие двамата ме карате да губя апетит, а сандвичът с пуешко месо е толкова вкусен. Слейд, знам, че галиш бедрото й под масата.

Младата жена насочи вниманието си към Брас.

— Сандвичът е страхотен. Благодаря ти, че го направи. Обичам бекона, който си добавил.

— Да — изкиска се Слейд. — Ще правим много секс, преди и след като бебето се роди. Обичам да я докосвам и смятам да го правя често.

Телефонът иззвъня. Слейд намигна на Триша и стана да вдигне. Той се обърна с гръб към масата и заговори тихо.

— По-добре ли се чувстваш сега? Не ти ли се повдига? — Брас я изгледа загрижено.

— Добре съм — каза и отхапа от сандвича. — Най-зле се чувствам в следобедните часове.

— Мислех, че неразположението е сутрин.

Тя сви рамене.

— Кажи го на бебето.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)