Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Тъй вярно, господин генерал. Веднага, сър.
Мак остави слушалката и по стария си навик закрачи из всекидневната, докато обмисляше разговора, който щеше да проведе. Питаше се дали нямаше да е по-добре да се изправи лично пред Уилкокс.
„Не. По телефона ще е по-лесно да го изплаша до смърт“, реши той.
Беше се срещал на няколко пъти с Дик Уилкокс, но нито една от тези срещи не послужи за установяването на по-близки отношения. Уилкокс бе словоохотлив и леко високомерен мъж и Мак нито му се доверяваше, нито го харесваше, а фактът, че онзи ръководеше въздушни изпитания, без да е пилот, само засилваше резервираността на генерала.
След двайсет минути обезопасеният телефон иззвъня и Мак вдигна слушалката:
— Генерал МакАдамс.
Съдейки по гласа му, Мак реши, че цивилният мъж вече се бе опомнил след неочакваното повикване и пътуването до командния пункт.
— Тук е Дик Уилкокс, господин генерал. Нещо аварийно ли има?
— Вие сте онзи, който ще отговори на този въпрос, господин Уилкокс.
— Моля?
— Има причина да ви доведат до обезопасен телефон. Онова, за което ще говорим с вас, е секретно, но искам също така да ви предупредя най-строго, че ако отговорите, които ще ми дадете, не са цялата истина, като за начало ще изгубите службата си. Ясно ли е?
— Не разбирам за какво говорите, господин генерал. Мога да ви уверя, че не са необходими заплахи, за да ме накарате да ви кажа истината.
— Въпросът е следният, Уилкокс. Извършвал ли е вашият екип по поддържането някакъв ремонт на гълфстрийма след полета в понеделник?
— Ремонт ли?
— Мисля, че разбрахте смисъла, а това, че ми отговаряте с въпрос е тактика на шикалкавене!
— Не, не е! Сър, вие наистина нямате причина да се държите толкова враждебно с мен.
— Отговорете на въпроса ми, господин Уилкокс.
— Не, не сме ремонтирали нищо! Поне… поне аз не знам за някаква повреда, за някакъв ремонт или за нещо, вписано в дневника по поддръжката след полета в понеделник, което да свидетелства за ремонт. Проверихте ли в дневника?
— Да, но както и двамата знаем, дневниците могат и да лъжат.
— Не и в моята смяна, господин генерал. И аз професионално отхвърлям подобен намек.
— Господин Уилкокс, знам, че на този самолет е бил правен някакъв ремонт. Искам да узная абсолютно цялата истина — кога, къде и от кого е извършен.
— Днес ли, сър? Да… разбира се, че днес. — Отсреща, от командния пункт прозвуча уморена въздишка. — Окей. Ще отида на място и ще проверя. Притежаваме този самолет от четири години, но ще трябва да проверя и историята му, преди да го придобием.
— Бъдете крайно прецизен в тази работа, господин Уилкокс. Или не знаете какво се върши зад гърба ви, или отричате преднамерено. И в двата случая ще ви държа лично отговорен.
— Господин генерал, мога ли да попитам за какво е всичко това?
— Не. Залавяйте се за работа. Ще очаквам да ми се обадите този следобед.
Мак остави слушалката върху вилката й и продължи да крачи още няколко минути, но после реши вместо това да излезе на разходка. Денят бе облачен и хладен, температурата бе някъде около нулата и той облече топло яке, преди да съобщи на Линда, че излиза за малко. Нямаше нужда да й казва, че си взема клетъчния телефон. Беше известен с това, че никога не се разделяше с него, все едно му бе присаден по хирургичен път.
Военновъздушната база „Елмъндорф“ бе красиво място за разходки и тичане. Не и толкова красиво, като обрамчените с дървета улици на базата „Маккорд“ в Такома, Вашингтон, или старинната елегантност на базата „Лангли“, малко по на север от Норфък, Вирджиния, но въпреки това бе една от любимите му. Той мушна ръце в джобовете си и закрачи бързо на юг, към форт Ричардсън, и остави мислите си да кръжат около истинската същност на заплахата, уловена от статията, която току-що бе прочел.
След като един вестник се бе заинтригувал от тази история, а огорченият пилот и дъщеря му се бореха за справедливост, възможността проектът да бъде „осветен“, ако се доберат до информация за изпитателния полет в понеделник, бе нараснала с една степен. А негова бе отговорността да направи така, че проектът да си остане невидим. Сигурно хиляди жители на Аляска, както и персоналът на авиобазата знаеха, че в нея има гълфстрийм, а мнозина знаеха и това, че „Юниуейв“ има тук свои офиси. „Юниуейв“ дори фигурираше в местния телефонен указател. Но легендата представяше „Юниуейв“ като обикновена фирма, която разработва електронни системи.