Разгромът

— Господарката Отори е твърде снизходителна и милостива… — започна Мадарен, но Каеде я прекъсна.

— Имам една молба към теб… и към господина, на когото служиш. Ти си научила техния език; искам да обучиш и мен. Ще ми преподаваш всеки ден. Когато се науча да говоря свободно, ще разгледам всичките им молби. Колкото по-бързо стане, толкова по-голяма е вероятността да удовлетворя желанията им. Надявам се, че ме разбираш правилно. Един от тях трябва да идва с теб. Разбира се, държа да усвоя и тяхното писане. Предай им това… изречи го като молба по достатъчно приятен за тях начин.

— Аз съм най-нисша сред нисшите, но ще направя всичко възможно, за да изпълня желанията на владетелката Отори — Мадарен отново се просна по очи.

— Мадарен — рече Каеде, изговаряйки странното име за пръв път. — Ти ще бъдеш моя учителка. Няма защо да прибягваш до крайна официалност.

— Много сте мила — каза Мадарен. Когато седна на подвитите си нозе, на устните й трептеше лека усмивка.

— Уроците ни започват от утре — обяви Каеде.

Мадарен идваше всеки ден, като първо преминаваше реката с лодка и после продължаваше пеша през тесните улички до къщата на Шигеру. Ежедневните уроци станаха част от обичайните дейности на домочадието и тя потъна в техния ритъм. Два пъти в седмицата с нея пристигаше свещеникът Дон Карло и учеше двете жени да пишат на онова, което той наричаше азбука, като използваше най-тънките четчици.

Със своите червеникави коси и брада и светли синьо-зелени очи, тъй прилични на морето, той бе обект на несекващо любопитство и удивление. Обикновено се появяваше, следван от върволица деца и разни други хора, които нямаха какво да правят. Самият той бе не по-малко любопитен, понякога придърпваше някое дете и почваше да разглежда дрехите и обувките му, изучаваше всяко растение в градината и често отвеждаше Мадарен сред нивята, за да разпитва слисаните стопани за посевите и сезоните. Водеше и куп тетрадки, в които правеше списъци на думи и скици на цветя, дървета, постройки и земеделски сечива.

Каеде видя повечето от тях, тъй като той ги носеше със себе си, за да ги използва като помагала при обучението, и често набързо нахвърляше контурите на някакъв предмет, за да обясни дадена дума. Личеше, че е интелигентен, и тя бе обзета от примесено със срам удивление, тъй като при първата им среща заради странния му вид го бе възприела като не съвсем човешко същество.

Езикът бе труден — всичко в него й се струваше наопаки, а и се затрудняваше да запамети формите за мъжки и женски род, както и начина, по който се променяха глаголите. Един ден, когато се чувстваше особено обезкуражена, каза на Мадарен:

— Никога няма да го науча. Не знам ти как си успяла — беше особено унизително, че Мадарен — жена с ниско потекло и без образование — си служеше с чуждия език тъй свободно.

— Е, аз учех при обстоятелства, които не са приложими при владетелката Отори — отвърна Мадарен. След като преодоля свенливостта си, тя започна да проявява естествената си, калена от живота практична същност. Разговорите помежду им станаха по-непринудени, особено в присъствието на Шизука, което бе нещо обичайно. — Карах Дон Жоао да ме учи в леглото.