Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
10 септември 2013, вторник
Сутрин
Наближаваме семафора и аз усещам промяната във въздуха. Като жужене на електрическа крушка. Не съм единствената, която поглежда навън, и мисля, че никога не съм била. Знам, че всички го правят, всички оглеждат къщите долу, но всеки от нас ги вижда по различен начин. Всички ги виждаха по различен начин. Сега обаче другите виждат едно и също. Понякога говорят за това: "Ето я, онази е", "Не, другата, отляво. С розите до оградата. Там се е случило".
Къщите са празни. Онези на номер петнайсет и на номер двайсет и три. Другите не знаят – капаците са вдигнати и вратите са отворени, но това е за удобство на клиентите, защото са обявени за продан. Обявени са, но сигурно ще мине време, преди да се появи сериозен купувач. В момента брокерите развеждат из тях предимно любители на ужасите, любопитни да видят отблизо мястото, където той се свлече, и напоената с кръв земя.
Боли ме, като си представя тези хора да се мотаят из къщата – моята къща, – познала страховете и надеждите ми. Опитвам се да не мисля за случилото се след това. За онази нощ. Опитвам се, но не успявам.
Изцапани с неговата кръв, Ана и аз седнахме една до друга на дивана. Две съпруги в очакване на линейка. Ана се обади. Тя извика и полицията, всичко направи тя, за всичко се погрижи. Парамедиците пристигнаха късно, веднага след тях дойдоха униформените полицаи, последвани от инспекторите Гаскил и Райли. Ченетата им буквално паднаха, като ни видяха. Зададоха куп въпроси, но аз не можах да схвана и една дума от тях. Едва се движех, едва дишах. Спокойна и уверена, Ана им разказа всичко.
– Беше самозащита – им каза. – Видях всичко отгоре, от прозореца. Той я нападна с тирбушона. Щеше да я убие. Тя нямаше друг избор. Опитах се... – Това беше единственият момент, когато се поколеба, и единственият момент, когато я видях да плаче. – Опитах се да спра кръвта, но не можах... не успях.
Един от униформените полицаи донесе Ийви, която като по чудо спа спокойно през цялото време, и отведоха и трите ни в участъка. С Ана ни настаниха в различни стаи и продължиха да ни разпитват, но не си спомням нито един въпрос. Стараех се, опитах да се концентрирам и да им отговоря, но не намирах думи. Казах им, че ме е нападнал и ме е ударил с бутилката от бира. После е взел тирбушона. Но съм успяла да му го измъкна и съм го използвала, за да спася живота си. Прегледаха ме щателно. Огледаха всяка една от раните по главата, ръцете и ноктите.
– Не ми приличат на рани от самозащита – сви устни Райли.
Накрая излязоха от стаята и ме оставиха с един от униформените полицаи – онзи с пъпчивия врат, който дойде в апартамента на Кати в Ашбъри преди милион години. Той остана до вратата, старателно избягвайки погледа ми. По-късно Райли се върна.
– Госпожа Уотсън потвърди версията ти, Рейчъл – каза тя. – Можеш да си вървиш.
Тя също не пожела да ме погледне в очите. Пое ме друг униформен полицай, закара ме до болницата и там зашиха раната на главата ми.
За Том се изписа много по вестниците. Там открих, че никога не е бил в армията. Опитал се да влезе, но бил отхвърлен два пъти. Историята за баща му също беше лъжа, всичко беше изкривил в своя полза. Взел спестяванията на родителите си и профукал всичко. Те му простили, но когато баща му отказал да ипотекира отново къщата им, за да му даде още пари, приключил всякакви връзки с тях. Беше лъгал през цялото време и за всичко. Дори когато нямаше нужда, пак бе лъгал, ей така, без цел.
Спомням си думите на Скот за Меган: "Дори не знам каква всъщност е била". Мога да кажа същото за Том. Целият му живот беше изграден върху лъжи и полуистини, казани само за да го направят да изглежда по-добър, по-силен и по-интересен, отколкото беше. И аз му повярвах, приех всичко за чиста монета. Ана също. И двете го обичахме. Не знам дали бихме обичали по-слабата, неукрасената версия. За себе си мисля, че щях. Щях да му простя грешките и провалите. Аз самата имам много такива в живота си.
Вечер
Запазила съм си хотелска стая в малък град на брега на Норфолк. Утре заминавам още по на север. В Единбург, а може и още по-далече. Не съм решила. Най-важното е да се отдалеча колкото може повече оттук. Пари имам. Щом разбра какво съм преживяла през последните години, мама не пощади средства и няма за какво да се тревожа. Поне за известно време.
Днес следобед наех кола и отидох до Холкам. До селцето има една църква и Меган е погребана там. До дъщеря си Либи. Прочетох го във вестниците. В Холкам имаше доста дискусии по темата, хората протестираха заради предполагаемата ѝ роля в смъртта на първото ѝ дете, но накрая разрешиха погребението и ми се струва, че решението е правилно. Каквото и да е направила, изтърпя наказанието си.