Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Фу Хай стоеше на задната палуба. В гърлото му бе заседнала горчилка. Той гледаше потресен как един от мъртвите полицаи се носеше по осветените от луната вълни. Моряшката му фланелка се бе издула от водата като корема на преяла риба.
Ал Катсукура се надяваше, че няма да повърне в морето. Патрулният катер на Марина дел Рей силно подскачаше по вълните, защото трябваше да се движи бавно, за да не го забележат от борда на бавно носещия се по водите „Хорнблоуър“. В един часа след полунощ стана студено. Топлият вятър „Санта Ана“ бе духал през целия ден и сега изведнъж бе спрял и над водата започна да се спуска гъста мъгла. След двайсет минути наоколо не се виждаше нищо.
— По дяволите — изруга Ал, гледайки стената от бяла мъгла.
— Спокойно. Имаме радар — каза капитанът на патрулния катер.
С помощта на радара те проследиха „Хорнблоуър“ до брега, който около залива Санта Моника беше неравен на изток и на запад. Неочаквано „Хорнблоуър“ подмина канал Марина дел Рей и продължи на югоизток.
— Какво прави Чарли, по дяволите? — учуди се японецът, без да подозира, че Ирландеца вече не може да направи нищо и потъва във водата на осем километра от тях.
После изведнъж „Хорнблоуър“ престана да се движи и застана в океана на около километър и половина от Дел Рей. Капитанът намали оборотите и патрулният катер отново се заклати в гъстата мъгла. Минаха петнайсет минути, но увеселителният кораб продължаваше да стои на едно място.
— Какво да правим? — попита капитанът от бреговата охрана.
Беше почти два и половина през нощта и Ал нямаше представа какво да предприеме. Поглъщаше жадно въздух, опитвайки се да не повърне вечерята си.
— Не знам — отговори той.
— Мога да остана тук и да гледаме какво ще стане, но ми се струва, че нещо не е наред. А можем да се приближим до тях, да попитаме дали всичко е наред и ако е така, да продължим да обикаляме наоколо.
— Добре — съгласи се Ал. — Да опитаме.
Капитанът увеличи оборотите и катерът потегли. Тежкият бензинов двигател вибрираше под краката на Ал, докато набираха скорост. Макар радарът да показваше, че са наблизо, в мъглата пред тях изведнъж застрашително се извиси кърмата на „Хорнблоуър“. Капитанът изключи мотора на патрулния катер. Намираха се на петдесет метра от увеселителния кораб, който се поклащаше на вълните. Светлините бяха угасени. Капитанът грабна микрофона.
— „Хорнблоуър“, всичко наред ли е? — попита той.
Никой не отговори.
Капитанът включи на скорост и бавно се приближи до щирборда. На кораба изглежда нямаше никого.
— Ще се кача на борда — каза Ал с разтуптяно от страх сърце.
Капитанът доближи катера до „Хорнблоуър“, а Катсукура се хвана за едно от въжетата и се изкатери горе.
На първата палуба нямаше никого. Той огледа тоалетната. Изтича по стълбата на втората палуба, изваждайки револвера си. Там също беше пусто. Провери и тоалетните и отиде на горната палуба. На огромния кораб нямаше жива душа. Ал се върна долу и започна да се разхожда по палубите.
— Всичко наред ли е? — извика капитанът на катера.
Катсукура нямаше доверие на гласа си, за да му отговори. Стигна до бакборда и се смрази. Там, изтласкан от вълните, беше служебният револвер „Смит и Уесън“ на Чарли Макгуайър. Ал се обърна и огледа палубите. Погледът му попадна на въже, което лежеше заплетено на предната палуба. Наведе се и се вторачи в него. Въжето беше напоено с кръв. И тогава Ал Катсукура разбра, че Чарли Ирландеца и двамата му помощници са мъртви.
Всички други бяха изчезнали безследно.
38.
Кошмарът на белия мъж
Нещо не беше наред. Таниша го усещаше като безшумно докосване. Тя се надигна и погледна през прозореца. Шевролетът на Лафранс отново беше паркиран пред къщата. Таниша видя огънче от цигара в колата. Тя погледна Уилър, който лежеше до нея. Сините му очи още блестяха от сексуалното удоволствие.
— Лафранс седи в колата си пред къщата — каза Таниша.
— Трудно е да се отървеш от него — ухили се той.
— По дяволите.
Тя стана и грабна пистолета и блузата си. Уилър се надигна. Беше още гол.
— Тук има нещо гнило — каза тя и погледна през страничния прозорец. Стори й се, че видя сянка, която върви по алеята за коли. — Облечи се. Да вървим.
Таниша вдигна ципа на полата си и закопча сутиена си.
— Какво има? — попита Уилър и започна да търси дрехите си.
Намери слиповете си и едва не падна, докато ги обуваше.