Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Задната врата се отвори и затвори.
— По дяволите — каза тя, грабна блузата, чантата си, хвана Уилър за ръката и го повлече към стълбите.
Той успя да обуе слиповете си, но още държеше в ръка панталона си, докато тичаха. Стигнаха до площадката и чуха, че вратата на хола на долния етаж се отвори и затвори. Таниша отново задърпа Уилър по коридора на горния етаж. Влязоха в спалнята на Брийзи. Младата жена тихо затвори вратата и изтича до прозореца, от който се излизаше на покрива.
— Какво става? — попита той, докато тя отваряше прозореца.
В коридора се чуха стъпки и Таниша извади от чантата си глока. Зареди и го хвана с две ръце, за да се прицели. В същия миг вратата се отвори и на прага застана деветнайсетгодишен бандит с обръсната глава, който неочаквано се озова пред дулото на оръжието й.
— По дяволите, маце, какво правиш? — изврещя той, опитвайки се да насочи пушката си с рязана цев към нея.
— Не! — извика Таниша и момчето замръзна на мястото си. — Уилър, излез през прозореца! Веднага!
С панталона в ръка той мина през отворения прозорец и се изкатери на покрива, докато тя държеше на прицел гангстера.
— Какво е това, мамка му? — попита момчето.
— Хвърли желязото, иначе ще стрелям! — извика детективката.
Той пусна пушката, а по стълбите пак се чуха стъпки.
— Защо? — попита Таниша.
— Не съм виновен аз. Ти струваш петдесет кила китайски бял прах, маце. Всеки ще дойде тук за задника ти. — Той обърна длани, за да покаже, че вече не представлява заплаха.
В дъното на коридора зад него се появиха още двама въоръжени бандити. Таниша направи крачка напред и блъсна гангстера в гърдите, принуждавайки го да се върне в коридора. После затвори с ритник вратата и я заключи. Прозвучаха два изстрела. Куршумите профучаха над главата й. Таниша бързо скочи през прозореца. Уилър й помогна и двамата хукнаха по покрива към края на къщата. Чуха, че гангстерите се опитват да разбият с ритници вратата на спалнята на Брийзи.
— След мен — каза Таниша, хвана се за клона на един бряст и започна да се катери. Дънерът на дървото се намираше в съседния двор.
Един от бандитите се показа на прозореца на стаята и изкрещя:
— Не искам теб, скъпа, а снежния брат.
— Кого? — попита Уилър, когато скочиха в съседския двор.
— Теб. Да вървим — отговори Таниша, хвана го за ръката и започна да си проправя път в задния двор, пълен със стари коли и хладилници.
Тя знаеше къде отива и се движеше бързо, без да се колебае нито за миг. После се провря през отвор в оградата и изведнъж двамата се озоваха в тясна уличка. Хукнаха да бягат, стъпвайки по камъчета и строшени стъкла, като още носеха в ръце дрехите си.
Минаха през счупената ограда на друга къща, влязоха в задния двор и най-сетне спряха до стар навес. И двамата дишаха учестено.
— Господи — възкликна Уилър. — Гол в Уотс. Кошмарът на белия мъж.
— Това е къщата на Чудовището. Той ми беше приятел. Сега е в затвора, но мисля, че мога да имам доверие на майка му.
Тя вдигна пред себе си блузата, търсейки ръкавите.
— Тук не можем да вярваме никому.
— Това е моят роден квартал.
— Това е техният квартал. Нали чу какво каза онзи негодник. Петдесет килограма китайски бял прах. Уили снабдява тези задници. Всички работят за триадата. Свършено е с нас — рече той, докато се опитваше да обуе панталона си.
— По дяволите — изруга тя и най-после намери ръкавите.
— Тук ли е клетъчният ти телефон? — попита Уилър и грабна чантата й. — Повикай помощ!
Таниша извади клетъчния телефон и набра някакъв номер.
— Кой е там? — извика женски глас и лампите на верандата светнаха.
— Аз съм, госпожо Крофорд, Таниша Уилямс.
— О, боже…
Жената отключи задната врата. Уилър най-сетне обу панталона си и закопчаваше колана, когато вратата се открехна и една петдесет и пет годишна чернокожа жена погледна през пролуката.
— Какво правиш тук без дрехи, дете? Часът е два през нощта.
После госпожа Крофорд видя Уилър, който стоеше до Таниша. В уличката се чуха стъпки на бягащи хора.
— Всичко е наред, госпожо Крофорд. Лягайте си — прошепна Таниша.
В едната си ръка държеше клетъчния телефон, а с другата обличаше блузата си. Госпожа Крофорд не помръдна. Най-сетне телефонистката в Паркър Сентър отговори.
— Полицай се нуждае от помощ. Има стрелба — каза Таниша, използвайки полицейския код за повикване на спешни подкрепления. — Детектив Уилямс, значка номер 47698. Намирам се в безизходно положение. Преследват ме трима чернокожи мъже с пушки. Притисната съм в заден двор на ъгъла на Макклънг и Стокър в Лиймърт Парк, Южен централен район. Аз съм чернокожа и съм с бял мъж, цивилен. Нямаме никакви шансове.