Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Но от друга страна, е жив. Не бива да го забравя. Уинтън го искаше мъртъв. Заровен и забравен завинаги. Трябваше да измисли някакъв начин да се справи с всичко това.
Но след Милос, Кларон и Малтен започваше да си мисли, че Джек Сторм е омагьосан да живее. Уинтън потропа нетърпеливо с пръсти по кутията на монитора.
Веднага щом се качи на борда, Амбър си смъкна перуката и грима. Ролф я бе научил добре да преценява хората. Сега вече не се съмняваше, че освен уменията, притежава и някои скрити психични способности да надушва намеренията им. Чиновникът на гишето за билети несъмнено я бе пуснал твърде лесно. Какво ли му бяха наредили да прави? Да я забави, за да си изпусне полета? Или да я обезкуражи, без да събужда подозренията й?
Каквото и да беше, важното е, че я пуснаха. Очевидно в цялата тази история действаха различни сили. Някой бе заповядал да убият Джек, но вместо това го бяха упоили и откарали някъде надалеч. Ако сега я проследят, ще узнаят къде е и могат да довършат делото. Проклет да бъде този Болард. Чипът на херцогинята се оказа не само безполезен, но и опасен. Ще трябва да се отърве от тази роля и да се опита да слезе от борда незабелязано. Преди да са стигнали космодрума. Иначе няма да има никакъв смисъл.
Амбър извърна поглед към видеоекрана, на който се виждаше станцията от външната страна. Все още не бяха натоварили багажа. Вероятно това щеше да стане малко преди отлитане.
Тя се огледа. Погледът й се спря на елегантна жена на средна възраст, под ръка със също така елегантен мъж. Амбър се подсмихна. Ето какво можеше да й реши проблема, а и бе достатъчно уверена в ловкостта на пръстите си, когато въпросът опираше да преджоби някого. С ловко движение микрочипът щеше да смени собственика си. После щеше да напусне кораба, да се промъкне в товарния отсек и да вземе куфара, преди да са го качили в хангара на кораба. Останалият багаж ще зареже, и без това вече не й трябваше. Амбър знаеше как да започва нещо отначало, случвало й се бе и друг път. Пък и в края на краищата това бе само космопортът на Малтен. Тук дори не се приземяваха най-бързите кораби. А тя изведнъж реши, че ще й трябва някой бърз кораб.
Добере ли се веднъж до следа в хибернационната лаборатория, ще измисли нещо друго.
8.
Не му приличаше на килия за изтезания, но пък той никога не бе попадал в такава. Джек не хранеше особени илюзии какво го очаква, като гледаше горилите, които го доведоха тук.
Въздухът в помещението бе почти толкова застоял и неприятен, колкото и онзи отвън.
— Сядай! — нареди единият от мъжагите.
Джек се подчини. Зад големия панорамен прозорец на едната стена се виждаше като на длан цялата миньорска колония. Двамата мъже очевидно се готвеха да си тръгнат.
— Няма ли да ми правите компания? — подсмихна се Джек.
Те също се засмяха.
— И без туй няма къде да идеш.
Веднага след като вратата се затръшна зад тях, Джек си даде сметка, че са прави. Стените на помещението бяха много дебели. Той стана и отиде до прозореца зад компютъра. Горната част на купола закриваше гледката към космоса. Не се виждаше и планетата, около която обикаляше луната. Слезе ли веднъж в тунелите, ще се лиши дори от тази гледка.
Потърка длани. Обърна се и огледа бронираната врата. Ако беше с костюма, щеше да премине през нея без никакви затруднения. Все още се наслаждаваше на наскоро възстановените си спомени. Вече всичко си беше на мястото и си имаше своето обяснение — с изключение на Сташ. Той оставаше загадка.
Джек усети едва доловимо раздвижване във въздуха. Извърна се и забеляза, че вратата към вътрешната канцелария се е отворила лекичко. Долитаха приглушени звуци. Той се приближи и установи, че чува гласа на губернатора.
— Какви са щетите?
— Тунел 102 е затворен. Бихте могли да изключите компютъра, ако желаете. Казаха ми, че групата е успяла да постави навреме изолираща преграда. Молят за официална намеса. — Гласът бе задъхан, мъжки, идваше от предавателя. Джек се успокои и пристъпи по-близо.
— Не мога да го направя. Тунелите не са част от главното съоръжение. Ако Лазертаун е паякът, основните тунели са неговата мрежа. Ще бъде невероятно трудно да докажем, че драките са го обстрелвали преднамерено и че не е бил ударен от отломки. Изключете компютъра на вентилационната система, ако смятате, че пробойната не е била запушена както трябва. И пратете още една група на помощ. Ако отказват, обещайте им премия.