Забравените

— Тъпа кучка! — изрева той.

Пулър го сграбчи, откъсна го от момичето и го блъсна в стената.

Райън се свлече на пода. Дишаше на пресекулки, а в очите й имаше ужас.

Пулър изви зад гърба ръцете на Мейсън и ги стегна в пластмасови белезници.

— Току-що се сдоби с още едно обвинение — прошепна в ухото му той. — Нападение и опит за убийство. Благодаря ти.

— Тъпа кучка! — изрева отново Мейсън и заби кръвясал поглед в лицето на ридаещата Райън.

— Добре де, чухме те още първия път — обади се Карсън.

Пулър стисна с два пръста врата на Мейсън.

— Да те питам и нещо друго, Гриф… Случайно да си помагал на мишените си да прескочат в отвъдното малко по-бързо, отколкото е решил Господ? Просто за да се нагушиш, без да чакаш прекалено дълго?

— Какво? — объркано попита Мейсън.

— Сладкиша, Гриф. Бил си там, когато е потънал във ваната. А после си наредил на Райън да отиде и да прибере най-ценните часовници. Ще се съгласиш, че това може да стане само ако човекът е бил мъртъв.

— Не съм го убил.

— Е, хубаво, не си. А какво ще кажеш за леля ми? Ти ли й помогна да скочи във фонтана с главата надолу? Ти ли си я натискал под водата, докато спре да се съпротивлява?

— Не съм, кълна се в Бога!

— Знаем, че си бил в дома на Сладкиша! — прогърмя Пулър.

— Добре, бях. Имахме среща. И го открих мъртъв.

— Дрън-дрън!

— Наистина беше мъртъв. Затова казах на Джейн да тръгва веднага. Исках да приберем часовниците, преди някой да се появи. Знаеш ли колко струват?

— Това можеш да си го спестиш за процеса.

Пулър се обърна към Исабел.

— Обличай се! — нареди той. — Ще те закарам у вас. Между другото, баба ти е много притеснена за вас.

— Имам си свой живот.

— Къде са Диего и Матео?

— Не знам.

— А изобщо знаеш ли, че са изчезнали?

Тя му хвърли предизвикателен поглед, после сви рамене.

— Сигурно ще се върнат.

— Обличай се — тихо повтори той и затвори вратата.

Телефонът му изписука малко след като изведоха Мейсън и Райън от къщата. Прочете есемеса на дисплея и ченето му увисна.

— Кучият му син!

— Какво има? — попита Карсън, докато настаняваха арестантите на задната седалка на тахото.

Пулър затръшна вратата и я погледна.

— Току-що получих резултатите от аутопсията на Сладкиша. Не е бил убит. Причината за смъртта е спукана аневризма.

— Значи Мейсън не е убиец, така ли?

— Не е и педофил.

— Обикновен мръсник, който обира възрастни хора и си ляга с малолетни?

Пулър въздъхна и се приведе над покрива на тахото.

— Принудени сме да започнем от нулата — унило промърмори той.

— Включително и по въпроса за Диего и Матео — добави Карсън.