Забравените

Мейсън видимо пребледня.

— Да влезем вътре — рече Пулър. — Налага се да обсъдим някои неща.

— В момента не е удобно — промърмори адвокатът и нервно се озърна.

Още преди да се обърне с лице към неканените гости, тялото му отлетя назад, а халатът се разтвори и се видя, че под него е чисто гол.

— Не съм казал, че те моля да влезем — изръмжа Пулър и се надвеси над Мейсън, който се беше озовал на пода. — Къде са?

— Кой? — изскимтя Мейсън.

Пулър го сграбчи за раменете и го изправи на крака.

— Децата! — излая той. — Къде са?

— Какви деца?

— Диего и Матео.

Пулър усети острия поглед на Карсън и се обърна.

— Хрумна ми по пътя насам — поясни той. — Тоя мръсник може да си позволи хилядарка, за да си купи дете.

От съседната стая долетя някакъв шум. Пулър се стрелна натам и блъсна вратата.

— Не можеш да нахлуваш така, по дяволите! — изкрещя след него Мейсън.

— Мога, и още как! — задъхано изръмжа Пулър, после млъкна и се закова на прага.

Останалите се приближиха и надникнаха в стаята.

Беше спалня.

На леглото имаше някой.

Не беше нито Диего, нито Матео.

Беше Исабел. Гола.

Тя посегна да дръпне чаршафа.

— Исабел? — объркано смотолеви Пулър.

Момичето го стрелна с гневен поглед, после се обърна към Мейсън.

— Какво, по дяволите, става, Гриф?

Мейсън хвана Пулър за ръката и се опита да го изведе навън, но в крайна сметка изгуби равновесие и падна. В следващата секунда отново беше на крака.

— Ще ти скъсам задника в съда!

— Тя какво търси тук? — изгледа го Пулър.

— Това не ти влиза в работата, по дяволите! — изкрещя разгневен адвокатът, а лицето му се наля с кръв.

— Влиза ми, и още как — отвърна Пулър и се обърна към Исабел. — Доброволно ли дойде тук?

— Разбира се.

— Хайде, махай се! — изкрещя Мейсън. — И си потърси добър адвокат, защото ще ти взема цялата военна пенсия и всичко останало, което притежаваш! Включително къщата на леля ти!

— А какво ще кажеш за снимките в портфейла си? — изгледа го Пулър. — Чернокожо дете и азиатче?

— Откъде знаеш за тях?

— Кои са те?

— Това са мои деца! — изригна Мейсън.

— Какво?!

— Осиновихме ги преди години с бившата ми жена! И двамата вече са големи. Но аз продължавам да нося снимките им като деца. Впрочем и това не ти влиза в работата!

— На колко години си, Исабел? — обади се Карсън.

— На шестнайсет — машинално отвърна момичето.

— Кажи ми истината, Исабел. Това не е нещо, което можеш да скриеш. По-добре си признай доброволно.

Исабел се поколеба за миг, после се предаде.

— Добре де, почти на шестнайсет. Ще ги навърша след година и половина.