Границата

- Не съм сигурен все още - отвърна Итън, - но аз може да не съм достатъчен.

- Достатъчен за какво? - попита Оливия, също толкова озадачена, колкото Дейв,

Джей Ди и дори самия Джеферсън Джерико.

- За задачата. Каква е тя точно, засега нямам представа, но този човек... - Итън се

спря, опитвайки се да разчете усещането си, но все още бе неспособен да го

дешифрира. - Той е твърде ценен, за да го изоставяме. Видял е същество, което може

би е горгонската кралица... ако тя наистина е женска. Бил е неин любимец - добави.

Прецени, че няма нужда да се впуска в разкритите от него подробности. - Убеден съм,

че той трябва да дойде с нас, без значение какво друго е сторил.

Последва миг на мълчание. Джеферсън не можеше да реши дали разходка до

този връх, за който говореше Итън, е поне в някаква степен по-безопасна от

оставането тук, но беше убеден в едно: докато се намира с момчето, ще бъде по-добре

защитен, отколкото от войниците и техните безполезни оръжия. От друга страна,

Итън беше мишена за горгоните и те нямаше да се откажат без бой - щяха да го

открият, където и да отиде. Освен това стоеше въпросът и за сиваците. Хиляди от

тези твари...

Но пък... какво имаше да губи?

- Ще ви кажа всичко, което знам - заговори Джеферсън на Дейв, понеже камъкът

все трябваше да помръдне. Нямаше да потрябват много усилия, тук командваше

момчето. Той се съсредоточи върху жената. - Неща за Воуп и Раткоф, които вероятно

също искате да научите. Има с какво да ви бъда полезен, обещавам!

Погледът на Дейв бе суров и тежък.

- Ако още веднъж посегнеш към Итън, ще те убия - каза той. - Това пък ти

обещавам аз, копеле нещастно.

- Прав си, прав си - съгласи се проповедникът с леко свеждане на главата. За

момент обмисли възможността все още дали има шанс да сграбчи Итън и да бъде

прехвърлен при кралицата на горгоните, да спаси хората си, града и себе си, но усети

погледа на момчето и отхвърли тази идея, като си представи как извънземната сила

разчленява мозъка му и оглежда мислите му една по една, за да оцени тежестта им.

- Аз ще узная - каза Итън. Тихичко, колкото да го чуе Джеферсън.

„Ще слушкам!“ - помисли си той.

Момчето отвърна:

- Разчитам на това.

Майор Флеминг и останалите войници имаха работа за вършене. Дейв се закле

да стои постоянно между Итън и Джеферсън Джерико. Оливия хвана Джей Ди за

ръка и му помогна да стигне до служебния асансьор. Предстоеше да съберат нужното

за пътуването и трябваше да се говори с Хана Граймс за шофирането на автобуса,

понеже Дейв не смяташе, че ще се справи с толкова голямо превозно средство - не и

по пътищата, по които щяха да поемат, след като слязат от Междущатска 70 в Юта.

Самата магистрала сигурно също беше осеяно с кратери предизвикателство - кой

знае какво имаше там, сред онези планини, които им предстоеше да прекосят?

Но там някъде ги очакваше онова, което трябваше да открие Итън. Не хранеха