Бьорнстад
- Автор: Бакман Фредрик
- Серия: Бьорнстад #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-2336-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бьорнстад». Краткое содержание книги:
Връща се обратно на покрива. Изпушва целия пакет.
Мира е в офиса, заровена в разпечатки на стари присъди и практики от дела за сексуални престъпления. Започнала е тотална военна мобилизация и постоянно дискутира нещо с колегите си. Гняв, мъка, безпомощност, жажда за мъст, омраза, ужас: изпитва всички тези чувства едновременно. И въпреки това забравя за всичко, когато телефонът извибрирва и името на дъщеря ѝ се появява на дисплея. Четири кратки думи. „Можеш ли да дойдеш?“ Никога никоя майка не е карала по-бързо през тези гори.
Мая седи на пода в банята, мие кръвта от ръката си и най-накрая се срива напълно. Всичко, което е сдържала, което е преглъщала, което е опитвала да не покаже пред любимите си хора, за да не страдат колкото нея. Не може да понесе и тяхната болка. Няма сили да носи вината за тяхната мъка.
– Не искам копелетата да ме видят как кървя... – прошепва тя на майка си.
– Понякога се опасявам, че може би трябва да го видят. За да разберат, че си човек – плаче майката, стиснала момичето силно, силно, силно в прегръдките си.
39
Какво е една общност?
Амат я вижда отдалече. Никой в Низината няма толкова скъпа кола и никой, който има толкова скъпа кола, не ходи до Низината доброволно. Мъжът слиза, уверен и изпъчен.
– Здрасти, Амат. Знаеш ли кой съм?
Амат кима.
– Бащата на Кевин.
Бащата на Кевин се усмихва. Оглежда Амат. Вижда как момчето хвърля поглед към ръчния му часовник. Досеща се, че то пресмята колко от месечните заплати на майка му струва един такъв аксесоар; че се чуди с какви екстри е автомобилът. Спомня си какъв беше самият той на тази възраст, когато нямаше нищо и мразеше всички, които имаха. Спомня си, че в мечтите си имаше цяла луксозна вила и с часове си представяше как я обзавежда с ексклузивни мебели от каталог, който бе откраднал от един магазин, откъдето персоналът го изгони.
– Може ли да си поговорим малко, Амат? Само ти и аз... като мъже?
Фрак седи в офиса си в единия край на хранителния магазин, подпрял чело на дланта си. Столът скърца под могъщото му тяло. Гласът в телефонната слушалка е мрачен, но не състрадателен:
– Не е нищо лично, Фрак. Но добре разбираш, че не можем да открием хокейно училище в Бьорнстад след... всичко това. Не можем да си позволим медиите да пишат, че ние... знаеш.
Мъжът, който говори, е местен политик, а Фрак е предприемач, но те са също така две момчета, които едно време играеха заедно на езерото. Понякога разговорите им са официални, понякога – неофициални, а днес – някъде по средата.
– Нося отговорност към общината, Фрак. И към партията. Нали разбираш?
Фрак разбира. Винаги е бил човек, който вярва в трудните въпроси и простите отговори. Какво е една компания? Идея. Какво е един град? Общност. Какво са парите? Възможности. Зад гърба му, от другата страна на стената, някой блъска с чук. Фрак разширява хранителния си магазин, защото растежът е оцеляване. Ако един предприемач не се движи напред, това не означава, че стои на едно място, а че върви назад.
– Трябва да затварям, Фрак, имам среща – извинява се гласът в слушалката.
Един разговор приключва. Една идея си отива. Една хокейна гимназия вече я няма. Какво означава това? Когато Фрак беше млад, в Бьорнстад имаше три училища, сега има едно. Когато разположат хокейната гимназия в Хед, колко време ще мине, преди да затворят последното училище тук? Когато най-добрите юноши от Бьорнстад тренират в спортната зала в Хед през деня, съвсем естествено ще е да играят в мъжкия отбор на Хед вечерта. А ако мъжкият отбор на Бьорнстад не може да вербува най-добрите тукашни играчи, клубът ще загине. Хокейната зала няма да бъде реновирана, няма да има нови възможности за работа и съответно няма да се направи крачката към други инвестиции: конферентен център и търговски комплекс, нова промишлена зона, по-модерна връзка с магистралата, може би дори летище.
Какво е един хокеен клуб? Фрак може би е наивен романтик, жена му казва така, но за него хокейният клуб е това, което кара хората в този град веднъж седмично да си припомнят всичко, което ги обединява, вместо всичко, което ги разделя. Хокейният клуб е доказателството, че могат да работят заедно и да постигнат нещо голямо. Той ги учи да мечтаят.