Бьорнстад

Бени забелязва Мая да влиза в тоалетната. До последно опитва да убеди сам себе си, че трябва да тръгне в другата посока. Да си трае. Да не се меси. Но чува удара, счупването и издрънчаването, когато парченцата стъкло падат в порцелановата мивка. Самият той е чупил твърде много огледала, за да не разпознае този звук. Почуква на вратата. Мая не отваря и той казва:

– Мога да разбия вратата или можеш да я отвориш – изборът е твой.

Тя стои на пода, увила несръчно кокалчетата на ръката си с тоалетна хартия, която бавно се оцветява в червено. Бени затваря вратата зад себе си и кимва към огледалото:

– Седем години нещастие.

Мая може би трябва да се страхува, но вече няма сили. Дори не изпитва омраза. Не изпитва нищо.

– За мен вече е все едно, не мислиш ли?

Бени пъха ръце в джобовете си. Двамата мълчат – жертвата и най-добрият приятел. Курвата и братът. Мая се прокашля, за да потисне хлипането, след което казва:

– Не ми пука какво искаш. Знам, че ме мразиш. Мислиш, че съм излъгала и съм насадила най-добрия ти приятел. Но грешиш. Грешиш и още как.

Бени вади ръцете от джобовете си, вдига внимателно няколко парчета стъкло от мивката, пуска ги едно по едно в кошчето.

– Ти си тази, която греши.

– Майната ти – изръмжава Мая и тръгва към вратата.

Момчето се отмества внимателно, за да не се налага на Мая да се докосва до него. Тя едва впоследствие разбира колко съобразителен жест е било това.

Бени произнася думите тихо и на нея първоначално ѝ се струва, че не е чула правилно:

– Ти грешиш, Мая. Защото си мислиш, че Кевин все още е най-добрият ми приятел.

Жанет има дупка между часовете и се възползва от нея, за да отиде да отмие миризмата на цигари от пръстите си, докато коридорът е празен. Спира се, когато вижда Мая да излиза от тоалетната, разплакана и с разкървавени кокалчета, сякаш е разбила нещо с юмрук. Момичето не забелязва учителката. Просто побягва в другата посока, към изхода.

В следващия миг в тоалетната сякаш нещо се взривява: една мивка е откъсната от стойката си и хвърлена на пода, една тоалетна чиния е строшена на парчета с ритници, едно кошче е изхвърлено през прозореца. Не минава много време, преди коридорът да се напълни с възрастни и ученици, но дотогава всичко в тоалетната вече е методично счупено и разрушено. Нужни са директор, пазач и двама учители по физическо, за да усмирят Бени и да го изкарат навън.

Впоследствие училището ще обясни инцидента като „емоционален изблик на ученик, чиито проблеми с агресията са добре документирани“. Ще кажат, че е „разбираемо, като се има предвид връзката му с момчето, обвинено в... ами... знаете“.

Жанет стои и гледа разрухата, улавя погледа на Бени, вижда да го отвеждат по коридора. Момчето разби цяла тоалетна и, без да мигне, прие новината, че ще го изключат и че ще трябва да поеме разходите по ремонта. Всичко това само защото не искаше никой да разбере, че Мая е счупила едно огледало. Взе решението, че тя е проляла достатъчно кръв. Единственият възрастен, който ще разбера за това, е Жанет, а тя няма да каже на никого. Самата тя знае това-онова за криенето.